Кестенът е дърво, което достига на височина 15-20 м, понякога дори до 35 м; образува широка корона. Кореновата система е мощна и прониква на значителна дълбочина в почвата. Дърветата живеят до няколко столетия. Листата са продълговати, елипсовидни, клиновидни, закръглени или сърцевидни, едро назъбени, дълги от 8 до 20 см. Цветовете са събрани в съцветия и са еднополови или двуполови. Чашката, в която се образуват плодовете, е покрита с многобройни дълги остри израстъци (бодли). Тя се разтваря при узряването. Плодът е типичен орех, какъвто е лешникът.
Плодовете на кестена са много богати на хранителни вещества. Те съдържат най-много скорбяла, след това захар, белтъчни вещества и мазнини. Обвивката на плода и листата се използва за получаване на дъбилни вещества. Дървесината на кестена е здрава, лека и еластична, средно твърда, добре се обработва.
Кестенът расте в диво състояние в Кавказ, Мала Азия, Балканския полуостров и Западното Средиземноморие. Културният кестен е получен от дивия кестен.
В България кестенът е разпространен в малко райони. Най-много е застъпен в Западна Стара планина над Берковица, по северните склонове на Беласица и др.
Кестенът не е много взискателен към почвените условия. Все пак за да развие добра коренова система, е необходимо почвата да бъде дълбока и пропусклива. Не успява на варовити почви, както и на студени и много влажни тежки глинести почви.
Кестенът се смята растение на по-топлия климат. Добре успява в подножията на ниските до средните пояси на по-засенчените северни склонове на планините. Той е взискателен към въздушната и почвената влага и най-добре вирее в места с валежи над 1000 л на кв.м.
Неприятели на кестена
Кестенов хоботник
Кестеновият хоботник е разпространен в южните райони, особено в Петричко. Причинява червясване на кестеновите плодове.
Борба с кестеновия хоботник. Пълно обиране на плодовете. Събиране и унищожаване на червивите плодове, преди да са напуснати от ларвите. Обеззаразяване на обраните плодове. Химична борба може да се проведе срещу възрастните, преди яйцеснасянето – след образуване на плодчетата. Може да се използват контактни средства от всички групи – органофосфорни, карбаматни и др.
Сливова щитоносна въшка
По кестените нанася поражения и сливовата щитоносна въшка, срещу която се провежда зимно пръскане с контактни средства.
0 КОМЕНТАРА