Брайън Витал, канадски консултант с 30-годишен опит в маркетинга на важни земеделски култури, изложи своята визия за настоящата ситуация на световния пазар на маслодайни култури в статия, публикувана в портала grainews.ca.

Европа отказва да договаря със САЩ експорта на земеделски стоки

Какво движи световния пазар на маслодайни култури? За да разгледам темата, ще се съсредоточа върху соевите бобчета, а не върху маслото или брашното, за да предложа просто сравнение с обемите рапица. Ще започна със световните износители и вносители на соеви бобчета, а след това ще ги сравня с рапицата, казва Витал.

Световният износ на соеви бобчета възлиза на около 130 млн. метрични тона и се оценява на 59,4 млрд. долара през 2018 г.

От този износ 64% се падат на страните от Латинска Америка (37,4 млрд. долара). На второ място са северноамериканските износители (32,7%) с обем на износа 19,4 млрд. долара.

От 2014 г. важни износители вече са Русия (ръст 1132% от 2014 година), Франция (ръст 243,7%), Румъния (ръст 110,9%) и Германия (ръст 77,8%).

Страните, в които е регистриран спад на износа на соеви бобчета, са: Уругвай (67%), Аржентина (61,5%), Китай (49,8%), Холандия (31,8%) и САЩ (28%).

Ако погледнем промените в износа на страните за последните 5 години, а след това разгледаме настоящите търговски спорове между САЩ и Китай, то се обрисува ясна картина. Предполагам, че ще видим как Китай завинаги ще се отдалечи от купуването на соя от САЩ. Последната ще бъде изместена от Южна Америка и Балтийския регион в качеството на доставчик за Китай.

соя

Южна Америка и Балтийският регион ще още разширяват площите и увеличават производството на соя. Те могат да осигурят нужните доставки за Китай. Това ще окаже натиск върху цената на соевите бобчета в САЩ, доколкото САЩ ще се наложи да търси нови пазари за своята продукция.

Единственият начин да се завоюва дял от пазара в други страни, изключваме Китай, е като САЩ станат доставчик с минимални разходи. Това ще окаже натиск върху печалбата на американските фермери. Ако фючърсите на соеви бобчета в САЩ се понижат, може да се очаква съответен ценови натиск върху фючерсите на канолата.

Каната е най-големият производител в света на рапица – 21 млн. тона годишно, изнасяйки 90% от своите семена канола, масла и шрот на 50 различни пазари.

На Канада се пада 50% от световния износ на канола (от 40 до 42 млн. тона при обща стойност на пазара 15 до 16 млрд. долара).

Световната търговия с рапица (15 млрд. долара) възлиза на четвърт от стойността на световния пазар на соеви бобчета (59 млрд. долара).

Годишните световни обеми на износ на соя се намират в диапазона 130 млн. тона, а на рапица – 42 млн. тона. Поради това износът на канола възлиза на 1/3 от обема на пазара на соеви бобчета.

До настоящия момент Китай купуваше около 40% от канадския износ на семена канола (от 6,5 до 7 млн. тона през 2018 година) за сумата от 2,7 млрд. долара.

Маслодайните култури имат по-голяма конкуренция и могат лесно да бъдат заменени от алтернативи, такива като соеви бобчета, рапица, слънчоглед, ленено семе и др. Купувачите на маслодайни култури са доста чувствителни към цената, поради това във време на търговски спорове, Китай разполага с доста варианти за замяна на канадската канола. Това означава, че търговската война няма да навреди на Китай. Безспорно ще удари Канада.

Сега, когато Китай прекрати вноса на канадска рапица, къде Канада ще насочи излишъка от продукция?

САЩ представляват най-големия купувач на рапично масло и шрот в света – около 52% от износа на масло и 69% от износа на шрот за 2018 г. Но поради излишъка от соеви бобчета в САЩ (заради търговската война с Китай), страната по-скоро ще използва все повече собствената си соя, ограничавайки вноса на канадски рапично масло и шрот.

соя

В световен мащаб реколтите от соя и рапица се събират последователно в различни точки на планетата – периодът е от март до декември. Има само около два месеца, през които нова реколта няма. Това е доста малък прозорец. Този факт в съчетание с възможността да се заменят маслодайните култури едни с други дава на купувачите преимущество – те имат твърде много опции.

Т.е. търговските спорове с Китай ще имат дългосрочни последствия за световните пазари. Ще бъде ли износът на семена на маслодайни култури от Северна Америка в Китай възстановен до предишните нива след уреждането на споровете? Страхувам се, че частично, смята анализаторът Брайън Витал.