Има ли агроекологична практика, която да бъде успешна и да гарантира висока природна стойност (ВПС) навсякъде в страната? Не. Такава практика не съществува. Това стана ясно по време на уебинар на тема: „Научени  уроци от 14 години подпомагане на земеделски системи с ВПС - предизвикателства и препоръки". Организатор на събитието бе Сдружение за териториален и екологичен просперитет (СТЕП).

В Добруджа започна жътвата на ечемик

Едно обаче е повече от ясно - без значение каква е практиката, това, което ни гарантира висока природна стойност в земеделските земи, е ниско интензивно ниво на ползване. Именно то гарантира на земеделците успех, когато е съчетано и с идеалната естествена растителност, без значение къде в Европа се извършва практиката.

Конкретно обаче не съществува една единствена агроекологична схема или практика, която да работи навсякъде у нас - за всяко пасище или ливада.

“Точно затова Европейската комисия (ЕК) все повече стимулира агроекологични схеми, които са базирани на резултата. От възникването си агроекологичните схеми винаги са били базирани на предписани действия - практики, които трябва да бъдат изпълнявани. Съответно ако изпълниш тази практика, получаваш плащане. Но реалният ефект от тях показва, че в различни части на Европа една и съща практика е много полезна в един район и крайно вредна в друг. Затова все повече се въвеждат схемите за плащане на база на резултата”, обясни Янка Казакова от СТЕП.

На въпрос има ли все пак практики, които да са задължителни или препоръчителни, експертът от СТЕП Вяра Стефанова коментира: “Не, няма. Всичко зависи от пасището, от местообитанието и от района, където е разположено”, каза тя.

Сдружението е поискало изготвяне на оценка за положителни и отрицателни видове за различни местообитания в страната. Целта е била да се направи списък с индикатори, които да са положителни за цялата страна. 

“Искахме да видим как може да се стимулира това плащане на база на резултат. Оказа се, че положителните индикатори за дадено местообитание са отрицателни за друг вид местообитание, като тук говорим само за пасища и ливади.

Това означава, че не можем да групиране и изготвим един списък с положителни индикатори за всички пасища. Така че е много трудно да се пристъпи към изготвянето на такъв тип мерки, които да са положителни за територията на цялата страна. Пример за това са и мерките за Натура 2000”, заключи Вяра Стефанова.