От години сме свикнали да слушаме за малките производители, ферми и микробизнеси, които са гръбнака на икономиката. Съществуват ли те наистина, къде са реално и как оцеляват, защото пазарът ги търси, но те по-скоро отсъстват?
 
 
Ситуацията
България е член на Европейския съюз от 2007 г. Над 10 години страната ни подкрепя европейската идея за развитие на пазара, за да имаме възможност да консумираме местна храна, която е по-достъпна и по-качествена. Романтиката цари, но до голяма степен е само на думи, тъй като консуматорите получават или бутикови местни продукти на високи цени от малките ферми, защото са несубсидирани, или пък се радват на евтина стока със съмнително качество.
 
Във времето, когато бъдещето на Общата селскостопанска политика (ОСП) се дискутира и се чертаят новите рамки, които да паснат на всяка една отделна страна-членка, малките производители (от 2000 до 8000 евро СПО) отново не е ясно дали фигурират в плановете за развитие. 
 
Единствената браншова организация, подкрепяща малките е Национално сдружение на малките семейни ферми и преработватели. Към момента няма официална позиция на сдружението за визията им за ОСП след 2020 г.
 
„Наскоро излязохме с едно съобщение, с което обявихме, че не сме съгласни с обявеното обединение на сектора по повод ОСП. Според нас, тази позиция затвърждава единствено статуквото, което настоящата ОСП прилага. Не един път сме казвали, че ОСП трябва да претърпи по-сериозна реформа. Много е актуално последно време идеята за иновативното земеделие, ние обаче продължаваме да подкрепяме модел, който цели да облагодетелства около 3% от земеделските производители. В последната годна спряхме да правим опити да се опитаме да влезем в диалог с нашето министерство, тъй като няма чуваемост. И да, документално подкрепяме малките, които са гръбнакът, но в България това остава, за съжаление, само на документи“, коментираха от сдружението за Фермер.БГ.
 
Примерът извън ЕС
Типично по български нека се огледаме за добри практики и да ги заимстваме от другите страни. Швейцария като страна извън Европейския съюз дава редица работещи решения за успешно развитие на малки производители. Наскоро фермери от България посетиха ферма с 20 животни в Швейцария, с цех за преработка на суровина и малък ресторант. Продукцията от цеха отива на пазара, докато местните хора се хранят в ресторанта и по този начин фермата развива селски туризъм. 
 
[news]
Малките са гръбнакът на икономиката и те не искат да порастват. Интересът към увеличение на животните не съществува, тъй като те вече са създали работеща стратегия, която могат да надграждат и всички усилия отиват не за развитие, а за подобряване качеството на продукцията, маркетинга и цялостната визия. По този начин те могат да си позволяват да прилагат практики, които да кореспондират с биологичното производство и да прилагат добри земеделски практики в полза на сектора.
 
Проблемите
Един от основните проблеми веднага след държавната политика е субсидиевъдството. Голяма част от хората, които получават субсидии са мними и развиват стопанство единствено заради финансирането. По този начин се изкривява не само пазара, но и цялостната ситуация.
 
Малките ферми остават по-независимите играчи в икономиката. Това е така, тъй като те по-лесно затварят цикъла на доставка на крайния продукт. Това е и една от ключовите възможности за спиране на обезлюдяването на селските райони. Държавата е органът, а ние сме хората, които трябва да решим дали искаме тези стопанства да останат и по какъв начин могат да се стимулират.