До 11 март ще продължи общественото обсъждане на измененията в Наредбата за условията и реда за пасищно отглеждане на свине от източнобалканската порода и нейните кръстоски. 

Четете още: Животновъди, не пропускайте срока за заявяване на общински пасища без търг

 

„Дава се възможност да се добави заграден тип обект за отглеждане на източнобалкански свине. Сега най-ключовият момент остава намирането на такива терени и в ареала за отглеждане, и извън него. Тази наредба предвижда при изключителни причини, каквато е епизодичната обстановка в момента, да се допуска отглеждането на животни от породата Източнобалканска свиня извън естествения ареал в заградени обекти. Това ще става след изричното получаване на разрешения от Агентствата по безопасност на храните и от Изпълнителната агенция по селекция и репродукция в животновъдството“, коментира за Агри.БГ Радостина Донева, председател на Асоциацията за развъждане и съхранение на Източнобалканска свиня (АРСИС).

От думите и става ясно, че естественият исторически ареал на породата е бил по-широк от този в наредбата. В него са влизали части от Великотърновска област, по-конкретно районите близо до Елена, където традиционно се прави еленски бут, малки части от Търговищко, както и в Сливенско. Източнобалкански свине са били отглеждани и почти до турската граница. В наредбата обаче са включени общини от само 3 области - Шумен, Варна и Бургас. 

Досега съществуваше възможността да има допълнителни ограничения за отглеждане на уникалната порода от страна на общинските епизодични комисии, които по своя преценка са забранявали отглеждането. 

Промените ще „узаконят“ също така двата обекта на Изпълнителната агенция по селекция и репродукция в животновъдството. Но освен това, ако има животни, които са в други източни части на страната, те също ще се легализират и спасят. 

В момента Асоциацията за развъждане и съхранение на Източнобалканска свиня има право да контролира само чистопородните животни, но не и кръстоските от тях. „Ние контролираме около 200 животни, в агенцията има още 100 животни, така че в страната има между 300 и 400 чистокръвни животни от породата. С кръстоските, за които не мога да коментирам степен на чистопородност, предполагам, че са общо не повече от около 1 000 животни“, каза още Донева.

За тях обаче няма официална информация и някои от тия животни вероятно са в нерегистрирани обекти. 

Голяма част от животните от породата са засегнати от Африканската чума по свинете. Те бяха унищожени, а обектите не възстановиха дейността си.

Местни породи свине подобни на Източнобалканската порода се отглеждат основно в Испания, Португалия и Румъния. От аграрното министерство са изпратили запитване към тези страни с молба за предоставяне на информация какви национални мерки прилагат по отношение на отглеждането на свине на открито. В момента в правото на Европейския съюз няма регламентирани изисквания за отглеждане на такива породи свине. От получените отговори става ясно, че в голяма част от страните откритото отглеждане на свине е забранено, а там където това е позволено има определени конкретни условия – изисквания за наличие на двойни заграждения с определена височина, наличие на електропастир, определена гъстота на животните и конкретни мерки за биосигурност в тези обекти. Това става ясно от доклада на зам.-министър Александър Йоцев за промените в наредбата. 

Друг сериозен проблем е липсата на обект, който е лицензиран в него да се колят свине от тази порода. Освен това има и териториални ограничения – това може да се прави само в областите Бургас, Варна, Шумен и Ямбол.

На практика тези животни трябва да се колят незаконно или да се оставят да умрат от старост. „Така не може да се получи качествен продукт, който да се маркетира и предлага законно. С промените се предполага се, че ще има по-високи изисквания за биосигурност и да няма регионализиране на кланиците, където може да се колят животните от породата“, каза още Донева.