Френското народно събрание окончателно прие закон за биологичното разнообразие в полза на пчелите и другите опрашители. С него се въвежда забрана от 2018 г. за използването в земеделието на неоникотиноидни пестициди, но с възможност за дерогации до 2020 г. Това определено е крачка напред в правилната посока, но отново отложена във времето. Заради пръскането с неоникотиноиди, ежегодно във Франция загиват около 300 000 пчелни кошера. Вече са налице безспорни научни данни и учените продължават да предупреждават за измирането на пчелите от използването на отровните препарати в земеделието. 

 

В допълнение към тяхната силна токсичност, неоникотиноидите проявяват изключителна устойчивост в природата. Например, един от широкоразпространените представители на този вид пестициди - имидаклоприд - може да се абсорбира от нетретирани култури (вкл. растения в близост до третирани полета) до две години след първото му използване и може да бъде открит в цветен прашец и нектар. Откритите количества могат да достигнат до нива, които са токсични за пчелите.

 

Новите законодателни промени предвиждат въвеждането на етикети върху опаковките с препарати в агроаптеките и дистрибуторите на агрохимия, които да обозначават : етикет „Bee Friendly“ – не вредящ на пчелите продукт.

 

Към момента в България все още се води "огледална" политика на случващото се в Европейския съюз, без да бъдат взети спешни мерки за опазване на природното биоразнообразие и устойчивостта в земеделието. От една страна индустриалните земеделци нямат отговорно отношение към пчелите и природата и тровят площите в желанието си за бързи и големи печалби, а от друга страна земеделските институции в страната са пасивни и се оправдават с натиск от страна на корпоративните структури в земеделието, както и с натиск от големите дистрибутори на агрохимия. Тази пасивност пък е опакована от "общата европейска политика, с която България трябва да се съобразява" и стотици хиляди литри отрови се изсипват върху земеделските земи на България всяка година.

 

Опасната пасивност по въпроса за използването на изключително вредни химикали в земеделието е въпрос първо на лична отговорност, а също и на осъзнатост за ролята на всеки един участник в процеса на земеделско производство.