Ягодата е недостатъчно студоустойчиво растение, но въпреки това може да се отглежда успешно почти навсякъде у нас.

Ягодата понася частично засенчване и затова може да се отглежда и под млади, още не встъпили в плододаване овощни дръвчета и някои храсти. Лошо понася засушаванията и горещините по време на наедряването и зреенето на плодовете. Ето защо в полските райони, особено на леки почви без напояване не се развива добре и не плододава задоволително. Ягодата може да се отглежда сравнително успешно и без напояване само в някои от по-високите, прохладни и с повече валежи полета, в подходящи припланински и планински райони.

За отглеждане на ягоди най-подходящи са равнините или слабо наклонени терени, със северно, североизточно или северозападно изложение и проветривите, но защитени от силни ветрове месторастения. Единствено в планинските райони, в които годишните валежи са над 700 мм, са за предпочитане площи с южно изложение за производство на ягоди.

Основните почвени типове, разпространени в нашата страна, са подходящи за ягодата, но за предпочитане са сравнително леките по механичен състав, добре дренираните и запасените с органични вещества, със слабо до средно кисела реакция.

Най-подходящи за отглеждане на ягодата са песъчливо-глинестите и проветриви почви с пропусклива подпочва. Изключение правят варовитите почви, на които ягодовите растения имат подтиснат растеж, страдат от хлороза и слабо плододават. Твърде киселите почви трябва преди засаждането да бъдат варувани с 5-6 кг/м2 гасена вар.

Подпочвените води вредят на ягодовите растения, когато равнището им е по-високо от 70-80 см до почвената повърхност. Трябва да се избягва да се засаждат ягоди в падини и затворени откъм страната на въздушния отток места, тъй като в тях растенията страдат от пролетни и летни горещини. Много подходящи за отглеждане на ягоди са местата, запазени от силни ветрове.

Ягодата може да се засажда след бобови, (фасул, грах, бакла) и тревно-фуражни култури (люцерна, детелина; естествени ливади). Не се препоръчва производство на ягоди след домати, пипер, картофи.

От известно време хоби-градинарите и у нас отглеждат ягоди на балконите, терасите и на заветни места в двора в специални съдове. За тази цел се приспособяват съдове с вертикално разположение. Продават се и керамични такива, които внасят допълнителен декоративен елемент. Много атрактивни са пъновете и корубите на старите дървета или пък специално изработените дървени съдове, разположени в близост до къщата сред зелените площи. Най-често обаче приспособените съдове са 2-3 сандъка (сложени един върху друг), пластмасови варели с постепенно намаляващ диаметър, полиетиленови тръби с диаметър около 20 см. От всички страни на тези съдове се пробиват отвори с диаметър 2,5-3 см, като по вертикалата те трябва да отстоят на 15 см един от друг, а хоризонтално - 15-20 см. Отворите се разполагат шахматно. Във всеки отвор се засажда по един корен ягодов разсад. В средата на съда може да се вмъкне по-малка тръба с диаметър 3-5 см, с предварително продупчени по дължината й отвори 2-5 мм. Тази допълнително вмъкната тръба служи за равномерното поливане на всички ягодови растения, които се засаждат във вертикалния съд. Един, два или три вертикални съда могат да оформят красива стена на терасата или балкона, или във вътрешния двор. Тя е особено атрактивна по време на зреенето на ягодите. Ако липсват подобни съдове, могат да се използват големи саксии, в които да се засадят ягодите. Умелата подредбата на саксиите върху етажерки или друга конструкция също създава впечатлението за "плодова" стена.

В съдовете или в саксиите, засадените ягоди могат да преживеят 4-5 години. Това налага те да бъдат засадени в богата торопочвена смеска от равни части чиста градинска почва и много добре разложен оборски тор, с прибавка на малко пясък. Прави се и много добър дренаж, тъй като изпаряването на водата е затруднено в съда и има опасност корените на растенията да загният.

При отглеждане на ягоди по този начин, на 1 кв.м се разполагат 5-6 пъти повече растения отколкото на равна повърхност. Съдовете се разполагат на огрявано от слънцето място, но достатъчно проветриво.

За предпочитане е да се засади готов разсад ягоди, съхраняван в хладилник и закупен от лицензиран доставчик, но може да се използва и собствен - от ягодите в двора. Известно е, че ягодата се размножава с розетки, които са се образували от пъпките върху ластуните. Подбират се добре вкоренени розетки, коренчетата на които образуват гъста брада и са дълги 7-8 см.

Подготовка на избраното място за засаждане на ягоди

Предпосадъчната подготовка на почвата за засаждане на ягоди включва: борба с плевелната растителност, дълбоко прекопаване, наторяване и плитки обработки за размесване на торовете. Предпосадъчното торене се извършва след основната обработка на почвата.

При преди засаждане на ягодата на 1 м2 следните се внасят количества: 4-5 кг добре разложен оборски тор; 50-60 грама троен суперфосфат и 30-35 грама калиев сулфат или 50-55 грама патенткалий. Калиевият тор може да бъде заменен с около 3 пъти повече растителна пепел. Торовете се заравят възможно по-дълбоко (от 15-18 до 30 см); карбамид 25-30 грама, който се внася пролетта (през вегетационния период) под формата на подхранване.

ВИЖТЕ ОЩЕ:

Сортове касис (черно френско грозде)

Подготовка на овощните дръвчета за засаждане

Малини

Кюстендилска масловка - сорт круши с отлична съхраняема способност