Защо в обвързаното подпомагане за плодове не се прави разлика между интензивни и конвенционални градини, пита производителят Тодор Караиванов от Сандански. Такава липсва и при разпределяне на извънредните помощи заради войната в Украйна.

Гласувайте: Настоявате ли за коригиране на Стратегическия план преди Кампания 2023?

От няколко години той се грижи за 25 дка с ранни череши и 60 дка с култивирани кестени, като залага на разсад от Гърция.

„При конвенционалното засаждане има около 50 дръвчета на декар, а при интензивното, като моето, бройката е 2,5 пъти по-голяма – 125 дръвчета. От един декар добивам 2 тона продукция, а колегата изкарва 700-800 кг. Разходите са 2,5 пъти по-големи, но субсидията се плаща на декар и е една и съща. Сметката е проста – колкото повече дръвчета, толкова повече грижи, но не се обръща внимание на това“, казва овощарят.

За кестена Караиванов изобщо не получава подпомагане, тъй като културата не е допустима. Въпреки това той вижда перспектива в отглеждането му и дори планира да разшири площите до около 100 дка.

„Започнах преди 6-7 години. Сега кестените като декари са повече от черешите, но като брой дръвчета са наполовина. Смятам да направя кестените 4 пъти повече като декари, като така ще достигна броя на черешовите дръвчета“, изчислява Караиванов.

На въпроса каква начална инвестиция е нужна за закупуване на разсад за кестени и то от Гърция, той прави следните сметки. 

„Всякакъв разсад, без значение дали става дума за череши, кестени или ябълки, върви с разлика от около 0,50 евро. По-некачественият разсад може да се вземе за 2,00-2,50 евро, а по-добрият – за 3,50-4,00 евро. Аз садя кестена в съотношение 7 на 7, като така излизат 21 дръвчета. Но разсадът е най-малкото перо в разходите. Например да дойде багер, който да изкопае 500 м за капково напояване, ми излиза в пъти в по-скъпо, отколкото да купя самите дръвчета“, сравнява производителят.

При култивирането на кестени Караиванов се учи в движение. Навремето е завършил "Публична администрация" и "Право" семестриално. Работил е в полицията и Общината. 

„Нямах нищо общо със земеделието, докато в един момент не ми омръзна да гледам това, което се случва в държавните служби. Напуснах и реших да се захвана със земеделие. Сега времената са трудни, на всеки му идва да се откаже. Но човек трябва да се занимава с това, което го влече. Когато прави това, което му харесва, идват и успехите“, вярва Тодор. 

Добра новина е, че от тази година, когато влиза в сила Стратегическият план за земеделие, ще се дава обвързано подпомагане и за плодови насаждения до встъпването им в плододаване. Допустими ще бъдат площи с малини, ябълки, круши, кайсии и зарзали, череши, вишни, праскови и нектарини, сливи и десертно грозде.

Ставката ще бъде без модулация като за Кампания 2023 е изчислена по следния начин: планирана – 434,60 евро/ха, минимална – 347,68 евро/ха, и максимална – 521 евро/ха. Общият бюджет за една година възлиза на 782 280 евро, изчислен за 1800 ха.