Задава ли се екокатастрофа и унищожаване на цял отрасъл в животновъдството, в който са инвестирани 3 млрд. лева? 

АЧС се разпространява мигновено: Нови огнища в Плевенско и Търновско

Журналистката Генка Шикерова разследва от 1 година как Българската агенция по безопасност на храните (БАБХ) се бори с африканската чума. Преди година Странджа беше покосена от чумата по дребните преживни животни, сега също толкова страшно заболяване застрашава целия свиневъден сектор.


Основният проблем към момента е опасността от замърсяване на подпочвените води. Такива опасения имаше и при загробването на животните, пострадали от чумата по дребните преживни животни.


Вирусът на АЧС издържа години. Според данни, публикувани от Центъра за оценка на риска по хранителната верига, той може да остане 50 дни в колбаси, 75 дни в трупове, в замразено месо - 1000 дни, в изсушено - 300 дни, в почвата 160 дни, във водоеми - 180 дни. Според данните, публикувани от центъра, България и Румъния на практика са единствените държави от Европейския съюз, които загробват толкова големи количества умрели животни. А нашата съседка е пример затова как загробването не трябва да се извършва!


Въпреки мерките на БАБХ за превенция, а вече и за защита и стопиране на чумата, това не се случва. Преди дни експерти коментираха, че всички усилия са насочени срещу това в Русенско болестта да не се разпространи и да не засегне останалите два големи свинекомплекса в Голямо Враново и в Юделник. Днес Агри.БГ научи, че чумата най-вероятно е пламнала и във фермата в Голямо Враново, където се отглеждат 20 000 прасета и 2 000 свине-майки.

Преди година шефът на БАБХ д-р Дамян Илиев задейства механизмите на цялата държавна машина, за да блокира възможността двата действащи у нас екарисажа да участват в обществената поръчка за обезвреждане на трупове. Това доведе до затваряне на екарисажа в Шумен и ограничаване на работата на този във Варна. 


Така се стигна и до подписването на първите договори за обезвреждане на трупове с мобилни инсталации

Съоръженията са на фирмите “Син кръст 2016” и “Еко БГ СЖП” и на практика елиминирането на екарисажите. Общият капацитет на четирите инсинератора, които работят по договор с държавата, е 32 тона на денонощие. За сравнение общият капацитет на екарисажите е 180 тона на денонощие, пише Сега.


В пика на епидемията в Странджа миналата година двата инсинератора на “Син кръст 2016” стояха в продължение на няколко дни неработещи на паркинг на Околовръстното шосе в столицата. Отговор от БАБХ нямаше.


Отново в края на месец юли 2018 г. кметът на Калояновец, Старозагорско, където уж работеше инсинераторът на “Еко БГ СЖП”, откри ями с незаконно загробени огромни количества патици и прасета. Извършителят е неизвестен.

Всичко това се случи на фона на явно задаващата се епидемия от африканска чума и уж взетите строги превантивни мерки за ограничаването й в Странджа. 


Според официалния отговор на БАБХ, във връзка с чумата по свинете, инсинераторите не се използват, защото “това ще удължи времетраенето на процеса по обезвреждане на заразените трупове и биологичните маси. В случай на африканска чума по свинете най-удачният метод се явява загробването”.


По-скоро инсинераторите нямат капацитет за това.

Сметка показва, че само за да се изгорят труповете от Николово и Бръшлен, ще са им необходими повече от четири месеца, при условие, че не правят нищо друго. Интересно е, че именно възможността да реагират бързо и на място в случай на епидемия е основното конкурентно предимство на мобилните инсинератори, посочено по време на кандидатстването за обществената поръчка. Възможност, която до този момент не е използвана нито веднъж.