Само за три години Росен Михайлов от София създава бизнес с месодайно и млечно говедовъдство в село Ягодово, община Берковица, и затваря производствения цикъл. Става успешен, следвайки една цел – качество за подбрана група потребители, ценители на чистия и вкусен продукт.

Гласувайте: Какво очаквате от служебния земеделски министър?

Започва с Абърдийн Ангус, защото е чревоугодник и дава качествено месо, разказва самият той пред Националната асоциация за развъждане на породите Монбелиард и Симентал (НАРМС), в която членува. „За тези години успяхме да достигнем технология на отглеждане, която ни гарантира, че месото на телета е на много високо ниво и максимално чисто от хормони и ГМО, които са в изобилие в американското и ирландското месо от Ангус, което преобладава на пазара у нас”, споделя Михайлов.

Неговата стратегия не е за голямо стопанство, а за бутиково – с определено качество за определени потребители. „Има хора с много големи стопанства, а аз предпочитам да имам 20 крави, които да дават по 30 литра мляко, а не 40 с по 15 литра”, коментира животновъдът.

Росен Михайлов увеличава постепенно месодайното стадо до 30 крави и 50-ина телета. Тогава решава да се захване и с млечното направление. Залага на Симентал. „Понеже в немскоговорящите страни те са на почит както за мляко, така и за месо, реших да се спра на тази порода. Като ги видях, направо се влюбих в тях – красиви и дебели, а и с много добра млечна продуктивност”, обяснява производителят, който вече има над 30 такива животни. 

„Няма как да направим условията такива като във ферма с инвестиция от над 4 милиона по всички западни стандарти. Ние отглеждаме стадо от 30 животни и сме избрали технология, която е смесица от подходящото за мащаба, условията в стопанството и полезните неща, които съм видял на различни места. Където и да ходя, наблюдавам как се отглеждат и ако е положително и приложимо за нашето стопанство, го въвеждам като практика”, споделя Михайлов.

Той не понася да гледа вързани в обор животни. „Те са създадени да пасат по ливадите. В Австрия гледат животните свободно и човек може да ги види по ливадите, докато пътува”, заявява говедовъдът. Неговите крави получават паша на висококачествени ливади през цялото лято, а за стопанина им това е било от първостепенно значение, когато е избирал къде да бъде фермата му.

„В затворените стопанства половината си имат проблеми с копитата. По тази причина пускаме нашите крави сутрин по ливадите и вечер ги прибираме. Много са чисти, здрави и нямат никакви проблеми с копитата. Нямаме куцащи животни. Разбира се, ние не сме професионалисти и нямаме такива претенции, но търсим оптималното за нашите нужди", казва още фермерът.

Михайлов има цех за преработка по Наредба 26 за собствена консумация и произвежда сирене, кисело мляко, масло, кашкавал, халуми и прясно мляко. От Абърдийн Ангус прави сушен суджук, пастърма, суджук и карначета за скара, овкусени кюфтета с цели парчета лук и чушки, и разбира се, стекове. „Големите производители селектират животни и по мраморизация на месото. При нас също се получава, но без ясна рецепта. Просто при едни животни я има, а при други - не дотам”, споделя още стопанинът.

Неговият пазар е селектиран, в затворени групи за подбрани клиенти. Произвежда в малки количества и прави разнос всяка седмица в района на София. Не иска да коментира бранша, защото не се чувства експерт в него, но има свое мнение от добития вече опит.

„Проблемът е, че едни произвеждат крави за мляко, други - угояват телета, а трети - произвеждат млечни и месни продукти. Първите гледат да им е възможно най-евтино да произведат тези майки и да ги продадат с телетата. Следващите търсят най-бързи резултати в угояването, без да се замислят за качеството на месото, тъй като нямат комуникация с крайния потребител. Последните гледат да го докарат на вкус по всякакви начини, тъй като купувачите в търговските мрежи много не се замислят какво има в това, което купуват”, коментира Михайлов.

Във фермата му животните не се „тъпчат” с царевица, люцерна и други съмнителни добавки за бързо угояване, „защото стековете ни после ще бъдат с много лошо качество – жилави и неядливи”, пояснява говедовъдът.

„Новородените оставяме до 2-3 месеца с майките, след което ги отделяме и започваме да ги угояваме бавно. Не са в боксове и клетки, а в едно пространство около 500 кв.м с хранителна пътека. Не ги храним със слама и концентрирани фуражи, от които да дебелеят бързо, а с подходящи груби фуражи – силажи, люцерна и ливадно сено”, разказва още Росен Михайлов.