Г. Георгиев: Производството на соя в България е между реалността и оптимизма

Площите със соя в България преди години – в периода от 1978 до 1983 г. - са достигали до почти 1 млн. дка. „След тези години площите със соя в България започват прогресивно да намаляват, за да стигем до днешното критично ниво на производство на соя, приближаващо до кота нула“, заяви за Фермер.БГ доц. д-р Георги Георгиев, директор на Опитната станция по соята – Павликени, по време на проведения в Кнежа Ден на соята.

Към момента по данни на ОС – Павликени, площите със соя в България са едва 2-3 000 дка. По думите на Георгиев причините за това състояние са комплексни. „Най-важните причини са икономически. Липсва всякакво стимулиране на производителите на соя. Липсва сигурен пазар, цените не са стабилни и е нарушена връзката производство-преработвател-потребител. Имаме силна зависимост на цената на собственото производство от международния пазар“, коментира за Фермер.БГ Георги Георгиев.

По думите му себестойността на продукцията от соя у нас е висока и сериозна конкуренция по отношение на цената на вносната суровина. „Цената на соята е борсова. Вносът в България е предимно от Бразилия и Аржентина. В България животновъдството е много слабо развито, особено свиневъдството и птицевъдството, които са основни потребители на соя и соев шрот “, допълни Георгиев.

Втората група причини, според него, са агротехнически. „Нарушен е сеитбооборота и структурата на културите. Разрушени и занемарени са поливните съоръжения. Имаме изключително ниски добиви поради неспазване на агротехниката – допускане на силно заплевеляване, невъзможност за напояване, както и недобре организирано прибиране на реколтата“, коментира Георгиев. Третата група причини са климатични.

„По принцип, намираме се в най-южните зони на благоприятните за отглеждане на соя райони в Европа. Климатът в България е доста по-суров – високи температури, ниска относителна влажност на въздуха. Това са проблеми, валидни и за другите пролетни култури, които се отглеждат у нас“, заяви Георгиев. По думите му, от 2010 г. насам климатът у нас се оказва изключително благоприятен за пролетните култури, в това число и на соята.

Като силни страни на производството на соя доц. Георгиев изтъкна наличието на Опитна станция по соята – единственото звено в системата на ССА, което извършва научно-експериментална, производствена и консултантска дейност по производството на соя в България. В ОС – Павликени се създават нови сортове соя, извършва се семепроизводство на сертифицирани сортове соя.

Според анализите на екипа на Станцията, районите, в които се отглежда царевица, са благоприятни и за производство на соя. „Имаме създадени български сортове соя, които не са генно-модифицирани и имат сравнително висок добивен потенциал и добро качество“, заяви Георгиев. Той поясни, че през последните години работата на ОС-Павликени е многократно проверявана от контролните органи именно в посока има ли ГМО промени в селекцията на соя.

Георгиев заяви, че Станцията има вече сертификати, доказващи чистотата на българските сортове соя. По информация на Георгиев, в България към момента се съхраняват над 1 000 образци соя от цял свят. Те се намират в ИРГС – Садово и ОС – Павликени.