Тази седмица е решаваща за посоката, в която ще се прави земеделска политика през следващите няколко години. От една страна, европейските депутати официално одобриха новите правила на ОСП, които ще се прилагат от 2023 г. От друга, темата „Земеделие“ е ключова в преговорите за съставяне на българско правителство.

Чакат ли вече фермерите новия министър или харесват работата на служебния?

Междувременно браншовите представители у нас очакват финалния вариант на Стратегическия план с новите схеми и мерки за фермерите (или така наречените интервенции), а обещанието на Министерството на земеделието е около Коледа да им покажат и бюджета.

А докато чакаме, в други части на Европа земеделски производители извадиха тракторите и негодуваха срещу мерките, които ще трябва да спазват, за да дадат своя дан в борбата с изменението на климата. Протестът бе организиран от Ирландската асоциация на фермерите (IFA) в столицата Дъблин.

Фермерите са категорични, че въпреки обещаната финансова подкрепа, за да направят промени в работата си, благоприятни за климата, всичко, което са видели, е „празна реторика и възвишени цели“.

По-рано този месец кабинетът на Ирландия представи своя план за действие, който изисква селскостопанският сектор да редуцира емисиите си на парникови газове с 22-30% до 2030 г., като трябва да се предприемат повече от 40 мерки.

Сред тях са намаляване на използването на торове и стабилизиране на броя на стадата чрез клане на животни на по-ранна възраст – 24 месеца вместо 27 месеца, до 2030 г.

Фермерите смятат, че са изкупителна жертва в стремежа си за намаляване на емисиите. Селското стопанство сякаш се опетнява несправедливо.

„Правителството трябва да осигури повече финансиране, включително правилно разпределен бюджет на Общата селскостопанска политика (ОСП), за да гарантира, че земеделските производители могат да поемат предизвикателството на климата, като същевременно остават жизнеспособни“, категорични са Асоциацията.