От 2015 година насам Валентина Зочинова се занимава с производство на гъби. Фермата й се намира в монтанското село Ягодово. Започва да отглежда дървесни гъби, след като съпругът й се разболява сериозно.

За синдрома на внезапната смърт на соята

В търсене на бабини лекове, хранителни добавки и други изпитани илачи, Зочинова се натъква на сведения за полезните свойства на гъбите шийтаке. След допълнително проучване стига до извода, че може да направи нещо полезно за себе си, за собственото си семейство и за останалите хора – да създаде своя биоферма, в която да отглежда дървесни гъби шийтаке и кладница.

Във времето натрупах нови знания, информация, опит. Създаването на фермата се случваше на принципа на проба-грешка. Така един ден започнахме да сушим гъби и да налагаме нашия продукт на фермерски пазари. Основните гъби, които отглеждаме са кладница и шийтаке, разказва пред Фермер.БГ Зочинова.

Самите гъби не е необходимо да бъдат разположени на големи площи. В момента стопанството е с размери 700-750 квадратни метра. Те се отглеждат върху дървени трупи, които се подреждат по особен начин. Те са няколко – в редици през 50 см или във форма на палета, допълва младата жена, която е инженер по образование.

В биофермата се отглеждат гъби по два начина – на открито и на закрито.

Преди време преустроихме стара кошара за отглеждане на гъби. Контролираме температурата и влажността. Тези гъби периодично се дъждуват. Има два метода за поливане – дъждуване или капково напояване. Ние прилагаме и двата, уточнява Зочинова.



Снимка: pixabay.com

В момента тя продължава да експериментира с начина на производство.

Изненадахме се наскоро от това, че в сухата част на стопанството, там, където не се напоява, има добив. Затова казвам, че принципът е проба-грешка, допълва младата фермерка.

Един от най-важните принципи в биофермата на Зочинова е да не се стремят към продажби и добив, а да произвеждат качествен продукт.

До този момент тя е изпробвала всички й предложени от агрономи методи, а също така и подбрани от нея.

Още от самото начало работи с лицензирана лаборатория, която й предоставя мицела.

Аз изцяло разчитам на лицензирана лаборатория, за да съм убедена в качествата на мицела, в това, което произвеждаме. От гледна точка първо на посевите. Все пак става дума за някакъв вид посяване на този мицел в дървесината, казва Зочинова.



Снимка: pixabay.com

Като експерт единственото, което мога да кажа, е, че гъбата има нужда от изключително много внимание и любов. Трябва да отглеждаш с удоволствие и да си мотивиран, защото проблеми винаги има. Те са преходни. Днес има един проблем, утре – друг. Те трябва  по някакъв начин да се решават. Моето решение е като бъда позитивна и не си казвам – мухлясала е някаква гъба, край, категорична е Зочинова.

Колкото до финансирането на биофермата, всичко е постигнато с лични средства.

Опитвала съм се във времето да кандидатствам по европейски програми. Тъй като приоритетен сектор са плодовете и зеленчуците, а гъбите не са такива, те не попадат в една от приоритетните култури. Така нямаме никакъв шанс за финансиране по този начин, споделя опита си Валентина Зочинова.

Въпреки проблеми и предизвикателствата, тя иска бизнесът й да се разраства.

Най-малкото, защото районът е изключително беден, демотивирани са хората. Колкото повече дребни ентусиасти има, които успяват по някакъв начин да се справят, толкова по-висока ще бъде мотивацията на местното население, смята тя.

Проблемът с работната ръка е толкова сериозен в Монтанско, че се налага младата жената да върши сама повечето работа във фермата.

Опитът й досега обаче й помогнал да изгради определен график на действие с приоритетни задачи.

През зимата наблягаме предимно на пазарите, комуникацията с хората. Пролетта и есента, когато е най-силният плододобивен период, наблягаме предимно на фермата – на брането, сушенето, запазването на гъбите, отбелязва тя.

Самите гъби не могат да бъдат съхранявани за дълъг период от време.

Вариантите са два – или в камера, което ние не практикуваме, или за ден-два може да се съхраняват в охладителна камера, но и това не го препоръчвам. Предимно сушим гъбите, най-малкото защото така се запазват всички качества и цената. Това не е никак малко, споделя Зочинова.

Реализацията на продукцията за момента става главно чрез познати, социалната мрежа и биомагазини. Нямат директен магазин.

Попитана дали високата цена на гъбата шийтаке не е сред основните пречки за популяризирането й на пазара, Зочинова отвръща, че „хората обикновено, когато става дума за здраве, не са особено пестеливи“.

„Хората не познават тези гъби. Нашата функция в момента е да популяризираме техните полезни свойства. Пазарът е изключително свит и малък, но за момента сме доволни. Т.е. фермата като източник на средства не е достатъчна, за да покрие разходите на семейството, но работата е удовлетворяваща, както и усещането да видиш един човек, който се е запознал с тази гъба, усетил е вкусовите й качества и лечебни свойства. Това е удовлетворяващото в работата“, допълва младата жена.

За момента тя не е размишлявала върху застраховането на фермата. Основните рискове при производството на гъби са слънцето и градушката, но най-сериозният са голите охлюви.  Да се бориш с природата обаче е трудно.

„Съветваха ме да пръскам с препарати, но аз никога не съм се възползвала от тях", отбелязва Зочинова.

„Предпочитам нещата да бъдат истински, натурални и чисти“, завършва тя.