Министърът на земеделието и храните Кирил Вътев обсъди с европейския комисар по здравеопазване и безопасност на храните Стела Кириакиду темите за борбата с Африканската чума по свинете, хуманното отношение към животните и устойчивата употреба на продукти за растителна защита на среща в аграрното министерство. На нея присъстваха заместник-министърът на земеделието и храните Александър Йоцев, представители на БАБХ, ИАСАС, ЦОРХВ и др.

По темата за Африканската чума по свинете бяха представени предприетите в България след 2018 г. множество законодателни и оперативни мерки за превенция и управление на заболяването. Към момента в страната е налице стабилна законодателна рамка, която осигурява превенция, ранно откриване и контрол.

България работи в тясна комуникация със съседните страни за създаване на  единна рамка за контрол на заболяването, особено в граничните райони. Разработен е и се прилага План за контрол и предотвратяване разпространението на АЧС - стратегически документ, с които се въвежда мултидисциплинарен подход и тясно сътрудничество между всички заинтересовани страни за координираните усилия за борба с болестта.

По отношение на хуманното отношение към животните от Министерството на земеделието бе отчетено, че към настоящия момент актуални за обсъждане в сектор „Животновъдство“ са новите предложения на ЕК, за изменение на законодателството в областта на хуманното отношение към животните.

Експертите представиха позицията, че трябва да бъдат налагани еквивалентни правила върху вноса на животински продукти от трети страни, свързани с начина на отглеждане на животните, от които се добиват тези продукти, както и че са нужни компенсации за фермерите и достатъчно дълги преходни периоди от време за  адаптация към новите правила.

На срещата бе представена позицията на България по предложението за Регламент на Европейския парламент и на Съвета относно устойчивата употреба на продукти за растителна защита. Експертите изтъкнаха, че България не подкрепя задължителни правно обвързващи цели за намаляване на риска от употребата на пестициди.

Основната причина за това е, че около 85% от обработваемата земя в страната ни е заета със зърнено-житни култури (пшеница, царевица, ечемик, ръж, овес) и слънчоглед.

При тях се употребяват ПРЗ само при необходимост, затова при отглеждането им е трудно да се намали броят на третиранията. Ако заложените цели останат правнообвързващи, видовото разнообразие на отглежданите култури в страната ще се промени и ще компрометира продоволствената ни сигурност.

Във връзка с темата за управление на хранителните отпадъци бяха представени заложените цели в Национална програма за предотвратяване и намаляване на загубата на храни (2021 - 2026 г.). Министър Вътев коментира, че в България вече от 11 години работи Българска хранителна банка, която си е поставила за цел да предотвратява изхвърлянето на излишната, но годна храна.

На срещата бе обсъдено и предложението за Регламент на Европейския парламент и на Съвета относно растенията, получени чрез някои нови геномни техники, и храните и фуражите от тях. Министър Вътев изтъкна, че България разполага с високо квалифицирани учени, които работят в това иновативно поле.

По-рано през деня министърът участва и на форума Powers Summit 2023. 

"Над 1 млрд. евро по Стратегическия план за развитието на земеделието и селските райони за периода 2023-2027г. са предвидени за бизнеса в земеделието.", каза той.  

Кирил Вътев сподели още, че ключът към устойчивостта в земеделието е пазарната лоялна конкуренция, която печели доверието на потребителите. Министър Вътев посочи също, че устойчивостта изисква предвидимост и сигурност. „Ако искаме да имаме устойчивост за българското земеделие на първо място трябва да работим върху дългосрочна прогноза за климатичните условия. Имаме такива мащабни валежи за кратко време, които са необходими за месеци и тези стихийни проблеми довеждат след това до сухи периоди. Ние виждаме ускорението на климатичните промени и огромни наводнения. Затова заедно с отводняването трябва да мислим и за събирането и съхраняването на тази вода, ако искаме да имаме развито поливно земеделие“, поясни министърът, цитиран от пресофиса на аграрното министерство. 

Той каза още, че е много важно да се създаде райониране на страната. защото сме страна с изключително богати почви. То трябва да стане на база климатично-почвени условия, не само за подходящите култури, но и за най-подходящите сортове за тези култури.