"Няма друга държава в света, която да принуждава науката, от една страна, да се самофинансира и в същото време да изисква от нея практически да работи за развитие на аграрния сектор в страната", заявява с болка проф. Стайка Лалева, директор на Земеделския институт в Стара Загора, в интервю за Националната асоциация за развъждане на говеда от породите Монбелиард и Симентал (НАРМС).

Гласувайте: Нужно ли е фермерите да доказват разходи за получаване на COVID помощта?

Експертът с дългогодишен опит е на мнение, че трябва да се помисли как се разпределя финансовият ресурс за отрасъла и къде се насочва.

„Има немалко информация из медийното пространство за ферми с десетки, че и стотици крави, които години наред са получавали субсидии, а в тях дори поилки е нямало. Това не става от недоглеждане. Все пак, ако е нямало животни, как лекарят, който отговаря за стопанството, е извършвал задължителните мероприятия? 

Има служби, които извършват ежегодни проверки. При овцете дори е по-зле - голяма част от ресурса отива в сивия сектор. Ако се открият и отстранят всички пробойни, може да се окаже, че има средства за всичко важно и смислено. Трябва да има ясни правила за всички независимо дали се касае за малки, средни или големи стопанства”, коментира директорът на института.

Проф. Стайка Лалева: Поне 60% от субсидиите трябва да се дават за произведена продукция. Даването на калпак нито увеличава продукцията, нито стимулира местното производство. Трябва да се работи и инвестира стратегически.

Тя споделя, че с тъга наблюдава как от голям износител на агнешко и телешко за Арабските държави се превърнахме във вносител на продукти от държави, които преди са купували от нас. „Надявам се да не стигнем до там някой ден да си внасяме изцяло телешко и агнешко месо”, коментира още проф. Лалева и добавя:

„Много неразбираеми неща има за мен. Например, ако ДДС на храните от първа необходимост беше намалено, резултатът щеше да е осезаем. Дори да не 3% като в Полша, или 9% като в много други страни от ЕС, това можеше сериозно да подпомогне родното производство”.

Относно отношението на държавата към науката в земеделието нещата изглеждат още по-плачевно. Старозагорският институт от години страда от недофинасиране и се налага част от разходите за заплати да си ги генерира сами. Не се осигуряват и достатъчно средства за закупуването на апаратура и изследвания.

„Превръщането на България в нетен потребител на чуждестранни сортове и породи животни е изключително нерентабилно за държавата. Разликата в цената е огромна и зависимостта се отразява силно на ефективността в селското стопанство”, убедена е Лалева.

„Поне като внасяме чужди продукти, да бяхме се поучили от чуждестранен опит”, добавя тя и дава пример с мерките на Франция през Ковид пандемията, насочени към стимулиране и запазване на местните производители. 

По думите ѝ не е нужна огромна сума – десетки или стотици милиони, за подпомагане на Селскостопанска академия, за да бъде тя обезпечена технически. „Разчетите ни са за само 7 милиона, за да има огромна разлика за фермерите”, уверява тя.