Екосхемите ще бъдат водещата иновация в зелената архитектура в новия програмен период на Общата селскостопанска политика (ОСП) 2021-2027 г., която трябва да доведе до по-устойчиво и зелено земеделие.

Новите екосхеми, или как ще се променят зелените плащания

В предишния материал ви разказахме за предложенията на ЕК за прилагане на еко-схемите, както и коментари на водещи анализатори по тях. Настоящият материал представя един по-критичен поглед на експерта по ОСП проф. Алан Матюс.

Екосхеми - допълнителен инструмент, но с ограничения

Какви са правилата по отношение на еко-схемите? Плащанията по тези схеми ще се извършват съгласно финансовите правила за всички директни плащания по Първи стълб. Това означава, че средствата, отпуснати за екосхеми, трябва да бъдат изразходвани през определената година, докато при Втори стълб (Програма за развитие на селските райони) неизползваните средства могат да се пренасят от една година към следващата и дори след програмния период на Многогодишната финансова рамка (МФР).

По ПРСР плащането може да бъде поискано само от „истински“ земеделски производители за „допустими“ площи (съгласно предложенията на ЕК и ЕС). Държавите-членки могат да проектират еко-схеми по начин, който изисква само едногодишно задължение, като земеделските производители декларират ангажимента си с обикновена декларация през май всяка година за плащания, които ще бъдат извършени в края на годината. 

Васил Грудев: Зелените мерки ще бъдат задължителни за базовите плащания

Комисията обаче потвърди в своя документ за въпроси и отговори, че държавите-членки имат възможност да разработят многогодишни схеми, които биха могли да бъдат формирани чрез многогодишен договор. В този случай единствените разлики биха били свързани с различните правила за бюджетиране и правилата, определящи подпомаганите области и бенефициенти.

Екосхемите могат да бъдат отворени за всички земеделски производители или могат да бъдат насочени към конкретни територии или пък към определени групи фермери, при условие че това е разписано и обяснено в анализа към Стратегическия план. Освен това държавите-членки могат да приложат процедура за подбор, ако съществува риск твърде високият брой да доведе до намаляване на сумата на единичното плащане под минималното ниво, предвидено в Стратегическия план. 

ЕК дава идеи за екосхеми

И накрая, размерът на плащанията може да се основава или на принципа на компенсиране на направените разходи, или на пропуснати доходи от земеделския производител. Той се задължава да следва конкретна практика на управление, или да даде конкретен резултат, или да бъде направен като допълнение към основните плащания за подпомагане на доходите. 
Критична оценка на водещите еко-схеми

Проф. Алан Матюс с кратък коментар върху основните четири еко-схеми, предложени от ЕК

 

1. Агролесовъдство: Създаването на агролесовъдна система е свързано със значителни инвестиционни разходи. Потенциалните положителни ефекти (икономически и екологични) ще настъпят след значително време. Предвид 5-годишния период на следващата ОСП е трудно да си представим, че фермерите ще създадат агролесовъдни системи, въз основа на екосхеми.
 Само ако сумата от годишните плащания надвишава инвестиционните разходи, фермерите ще изберат тази опция. Това означава, че разходите трябва да бъдат капитализирани в рамките на 5 години или по-малко, което води до изключително високи плащания на хектар. В допълнение, поддръжката на тези новосъздадени системи не е осигурена след 2027 г. В най-добрия случай екосхема може да помогне за запазване на съществуващите структури и подобряване на тяхното качество.

 

2. Агроекология: Комисията описва агроекологията като цялостен подход, изискващ знания, инвестиции и управление. Прецизната сеитба се предлага като агроекологична практика, която може да бъде финансирана по тази схема. Въпреки това, сеитбообръщението ще изисква националните власти да проследяват управлението на отделни масиви и то в продължение на няколко години, независимо от земеделския производител, който ги управлява. Това ще изисква създаването на информационна система за земеделските производители, която да ги информира за управлението на съответните площи през последните години. 
Тъй като краткосрочните договори за наем на обработваеми земи не са нещо необичайно и рядко срещано, фермерите ще се нуждаят от достъп до такава информационна система, за да имат информация кои култури ще бъдат разрешени всяка година. По тази схема ще могат да се установяват и характеристики на ландшафта като жив плет, но тук могат да се дадат подобни аргументи, както при агролесовъдството. Друг пример е управлението на хранителните вещества. Ако целта е да се намали нивото на хранителните вещества за определена зона, ограничението трябва да се изисква непрекъснато. Особено в случая на минерален фосфор или калий, обикновено няма полза за околната среда, ако се откаже тяхното прилагане за ограничен брой години (1-3 години, например) и след това се наторява почвеният „буфер“ през годините между тях. 

 

3. Прецизно земеделие: Често разходите за технологията, необходима за прецизно земеделие, не се мащабират в съответствие с обработваната площ (прилагането на прецизно земеделие често е двоично решение). Това означава, че ако плащането е свързано с обработваната площ, ще има огромна свръхкомпенсация на по-големите ферми, които така или иначе използват технологията, поради нейните ефекти на спестяване на труд и по-голяма ефективност. Иначе подкрепата не би била достатъчна за насърчаване на прилагането в малки и средни ферми.

 

4. Въглеродно земеделие: За много действия, предприети от земеделски производители, които помагат за задържане на въглерода в почвата, ефективността на годишните плащания може да бъде поставена под съмнение. Същите аргументи се отнасят до залесяването, както и до агролесовъдството, които вече анализирахме. В случай на преовлажняване на органични почви, няма да има никаква полза, ако нивото на водата е повишено само за една година. Също така, преовлажняването планиране в повечето случаи , както консултации и инвестиции. Превръщането на обработваемата земя в пасище също има смисъл само, ако парцелът остава пасище в продължение на няколко години. 


Ще бъдат необходими доста допълнителни дискусии за изясняване на всички въпроси, свързани с екосхемите. Дори самата Европейска комисия призна това. 

В заключение, Алан Матюс добавя, че екологичните показатели на новата зелена архитектура като цяло, както и на екосхемите в частност, зависят от три общи аспекта:

- мерките ще бъдат ефективни само и единствено, ако са на база единица (т.е. на ха, на животно, ...).
- трябва да се търси цялостното ниво на изпълнение на мярката, така че то да е достатъчно, за да модифицира картината в общ мащаб.
- нивата на плащане трябва да са адекватно свързани с предоставената екологична продукция.


Слабата цялостна екологична ефективност не е заради това, че мерките са неподходящи сами по себе си, а че последните два аспекта са неадекватно разгледани. Отново, голяма част от обществения дебат около еко-схемите се фокусира върху подбора на мерки, докато останалите два аспекта някак си дори не се обмислят.


Разработването на екосхеми продължава.

Следете темата и на cap4us.agri.bg.