До 20% по-скъпа есенна сеитба още на старта на кампанията

В средата на септември една от основните задачи на земеделските производители е засяването на зимната маслодайна рапица. След три месеца суша, обаче, проблемите със сеитбата са сериозни, показва проучване на Фермер.БГ.

 

„Бием буци, трошим машини, условията са абсолютно неподходящи за сеитба, но започваме да сеем, защото агросроковете ни притискат. Още на старта сме с минимум 15-20% завишаване на разходната част спрямо приходната, защото приходите в тази „калпазанска” година няма да са добри”, категоричен е Димитър Мачуганов, председател на регионалната структура на Националната асоциация на зърнопроизводителите в Ловешко.

 

В подбалканската част от областта ситуацията е по-тежка от тази в Дунавската равнина. „Почвите в Подбалкана са по-тежки – излужени сиви горски, по поречието на река Осъм имаме наносни почви, които вятърът буквално разнася навсякъде, защото сушата е драстична и е само пепел и пясък. Машините се задъхват, двигателите не издържат на пепелта, инвентарът буквално се стопява – слагаме лемежи и приставки за обработки, които обикновено изкарват по един сезон, а сега не стават за работа преди да е минала 1/3 от сезона. Условията е повече от екстремна”, обяснява Димитър Мачуганов.

 

„Някои вече са започнали сеитбата на рапица, други изчакват да падне дъжд преди да започнат да сеят. Ситуацията е различна, но като цяло започваме с по-скъпи обработки – минимум с 5 лева на декар повече. Инвентарът се чупи, което увеличава много и разходите ни за резервни части”, коментира Георги Милев, член на управителния съвет на Националната асоциация на зърнопроизводителите ( НАЗ ).

 

Според него не повече от 10% от стопаните, които ще сеят рапица тази есен, вече са започнали сеитбата. В Плевенско, например, до момента са засети около 30 000 декара с рапица. Предсеитбена подготовка е извършена на близо 200 000 декара, наторени са 103 500 декара, а дълбока оран е извършена на 72 000 декара.

 

В Северна България невъзможните условия, обаче, не отказват земеделските производители да влязат в нивите и да сеят рапица. Причината е в подписаните по Програмата за развитие на селските райони ( ПРСР ) договори. Много от земеделците са с проекти по мярката за агроекология, в които ясно е разписано, че са длъжни да направят сеитбооборота. Щем, не щем – сеем, категорични са. „Не ние не искаме да правим агроекология, както ни обвиняват. Но като не можем да изпълним ангажиментите си ставаме недобросъвестни бенефициенти. Много от колегите в момента правят антиземеделие, защото изпълняват само някои от ангажиментите си, малко са земеделците, които въпреки трудностите работят по изискванията за агроекологично земеделие. Нали в договорите пише, че трябва да се спазва конкретен сеитбоорот в рамките на пет години. Как тогава да не сеят рапица? Площите ще бъдат засети заради изискванията на програмата, каква реколта ще приберем е съвсем отделен въпрос”, лаконичен е Димитър Мачуганов.

 

Земеделците са категорични, че никъде в мерките по ПРСР няма клаузи за форсмажорни условия. Няма опции, които да ни освободят от ангажимента за рапица, тоест да можем да сеем друга култура дори и при спазване на агроекологичните изисквания. Най-близка култура до рапицата като дял от индустрията е слънчогледът. „Добрата земеделска практика е ясна – ако няма условия за рапица, сее се слънчоглед. Но запазвам баланса на масления сегмент. Само че в договорите по мярката е записано „рапица” и ние сме длъжни да сеем рапица. Няма инструмент, който да позволи на земеделския производител при признати форсмажорни обстоятелства, да има право на промени”, допълва Димитър Мачуганов.

 

 

Избор стопаните нямат. Кой гарантира, че догодина цената на рапицата ще е висока, отговарят на въпрос няма ли да компенсира донякъде високата изкупна цена завишените производствени разходи. Не забравяйте, че България не определя цените на европейските пазари, припомнят. Колко точно ще са тази есен площите, засети с рапица, в Северна България е трудно да се прогнозира. В Ловешко интересът към тази култура нарастваше прогресивно през последните години и до миналата есен площите са били над 200 000 декара. Сега от региона казват, че не могат да говорят в цифри, защото още през есента на миналата година при някои от земеделските производители имало провалени площи, през пролетта ситуацията се влоши още. Над 100 000 дка. са площите в Русенско, но и там проблемите са същите.

 

В Плевенско през миналата година бяха засети 305 000 декара със зимна маслодайна рапица. Въпреки сериозните проблеми, сеитбата на рапица от реколта 2013 започна. Според земеделците 20 септември е крайният срок, в който рапицата трябва да се засее. Ако до 1 октомври не завали, рапица няма да се сее, категорични са част от земеделските производители. Или поне тези, които не са „обвързани” с клауза „сеитбооборот” по европейската програма.

[news]

 

В Плевенското село Коиловци от четвърт век стопаните започват сеитбата с ритуал навръх Кръстовден – Ден на земята и земеделската надежда. Тази година, обаче, въпреки че ритуалът беше спазен, земеделската кооперация ще чака да завали, за да засее рапицата. “Земеделецът винаги живее с надежда и очаква, че всяка следваща година ще е по-добра от предходната. Затова не можем да се откажем да сеем, въпреки екстремната ситуация. Не можем да предвиждаме и ни остава само да се надяваме. Истината е, че сега в двуметровия слой няма никаква влага”, споделя пред Фермер.БГ Емил Илиев, председател на кооперацията в Коиловци.

 

Допълва, че е проблемна сеитбата в суха почва, но по-страшно е като падне малко дъжд след това. “Получава се мъртва влага, водеща до частично поникване на растенията, които след това при високи температури ще изсъхнат. Има риск, земеделието е завод на открито, но днес е Кръстовден и ние слагаме с надежда началото на новата стопанска година с надежда тя да е добра”, обърна се Емил Илиев към механизаторите, с които на нивите изпълних ритуала, а машините – макар и за кратко – влязоха в нивите.
 

 

© 2012 Всички права запазени. Позоваването на Фермер.БГ е задължително!