Златка Кацева е трето поколение пчелар от Димитровградско. Започва да помага на баща си с пушилката още 5-годишна. От него научава всичко за пчелите и се влюбва в тях. По-късно се омъжва в Карлово със зестра от шест кошера, които донася в село Отец Паисиево. За десетина години ги увеличава на 25 и ги мести в по-близкото до града село Соколица, за да са й под ръка.
По образование е инженер. Работи като такава 11 години, а останалият й стаж е като учителка. Има три деца, а времето си посвещава на тяхното възпитание и пчеларството. За нея то не е просто хоби, а начин на живот. Живот, който й се отдава да сподели с младото поколение.
На сватбата на сина си Митко преди година Златка е най-щастливата майка и свекърва. Нейният подарък към младоженците е семейният пчелин, а техният подарък към нея е новината, че след 7 години живот в Америка синът й се завръща в България заедно със съпругата си Дженифър, за да продължат семейната традиция и да развият бизнеса.
Много се зарадвах, разбира се. От тях вземам дръзновението. Желанието да се занимават с нещо, което е толкова полезно. Аз, от своя страна, искам да им предам моя опит във времето. Да им спестя грешки, които съм допускала. Те ми вдъхнаха кураж, когато се бях отчаяла миналата есен.
Бях увеличила кошерите до 44, но през есента, може би заради продължителната суша, започнаха нападения от пчели над пчели. Трудно преживях този момент. Пчеларството толкова много ми е присърце, постоянно го мисля. За мен то не е само хоби, като че ли съм се сраснала с пчелите. Аз съм чувствителен човек, но когато се занимавам с тях, релаксирам, сякаш отивам в друго измерение.
Напролет постепенно започнах да възстановявам по-силните семейства. Направих си 10 нови. Купихме нови отводки и майки от майкопроизводителя Диан от Стара Загора. Новите са българска медоносна пчела, а моите са от породата италианки. Те са по-агресивни и нападателни – ако нямат достатъчно мед, могат да си откраднат. Сега кошерите са 52.
Тази година изпуснахме акациевата паша заради студеното време. После, като започнаха да цъфтят липите, 2 – 3 дена хвана суша и те направо си капеха долу. Нямаше нектар, от който да събират. Де факто изпуснахме първата паша. След това обаче дойде ред на детелина, билки, къпини по полето, слънчоглед.
Най-приятно ми е, когато вадя мед или когато някоя майка е пронесла, значи всичко е наред в семейството. А най-неприятно ми е да чопля восъци, когато трябва да ги топя. Затова, за да автоматизираме процеса, тази година участвахме за първи път по Националната пчеларска програма. Заедно с младите решихме какво искаме, а те организираха цялото кандидатстване.
Закупихме 20 нови кошера с отводки, както и 2 машини – за сушене на прашец и за топене на восък. 85% от инвестицията, която направихме, беше подпомогната от държавата. Догодина ще пробваме да кандидатстваме пак, за да разрастваме пчелина и да правим нещата по-автоматизирано и лесно.
По думите на Митко процесът е бил сравнително лесен и всичко е било документирано на сайта на ДФЗ. Може би е инвестирал два дни от времето си, за да проучи всички условия, да попълни документите и да бъдем сигурни, че спазваме всички изисквания. Младите имат още много идеи за развитие и се надявам да успеем да кандидатстваме пак, за да си помогнем да ги реализираме.
;void(0);){kind=link}