Не ме дискриминирайте, защото съм по-малка” казва шестокласничката Валери Коничева, когато участва в конкурс за есе на тема „Дискриминация” за по-големи, с което впечатлява журито. Днес, тя е на 20 години и вече има зад гърба си множество постижения, като „Посланик за един ден” и „Студент на годината на УНСС”, почетна грамота от Община Долни Дъбник, знае три езика (английски, италиански, руски), но е запленена от пчеларството. Валери не е традиционното младо момиче. Не се впечатлява от скъпи дрехи и купони. Спестява от абитуриентски бал и фалшива показност и инвестира в семеен бизнес с пчелни продукти. Не я дискриминирайте и сега, защото макар да е новак в пчеларството, тя има потенциала, устрема, интелекта и духа да създава успешно и полезно производство не само за България, но и за света.

ДАМИТЕ В СЕЛСКОТО СТОПАНСТВО

Житейската история на Валери е голяма за крехката й възраст, големи са и плановете ѝ за бъдещето. За всичко това разказва младата пчеларка пред Агри.БГ.

На 20 години ти вече си социално отговорен гражданин. Разкажи ни за себе си и постиженията си дотук.

Израснала съм в град Долни Дъбник при баба ми и дядо ми, тук е и пчелното ни стопанство. В момента уча Икономика на английски в УНСС. Доста близо израснах до селското стопанство, въпреки че имах други интереси. Пиша от малка, занимавам се и с графичен дизайн. На 17 години си намерих стаж в София като преподавател по графичен дизайн и визуално програмиране за деца, участвах в много инициативи, бях доброволец към Български младежки делегати на ООН.

Инициативата, която трайно остави отпечатък върху мен и стимулира желанието ми да бъда полезна на обществото, бе „Посланик за един ден”, по която бях избрана и имах честта да работя с британския посланик Ема Хопкинс. Благодарение на това имах възможността да организирам и своя собствена образователна инициатива в моето училище в Долни Дъбник за жени лидери, на която поканих Н. Пр. Хопкинс и представители на Британското посолство. Истински удовлетворена бях от това, че по този начин и други млади хора бяха мотивирани за своето развитие.

Какво те мотивираше в твоя път и защо не избра дипломацията като бъдеще примерно?

Когато бях на 5 години, майка ми замина за Италия, за да издържа нашето семейство, защото с баща ми са разделени и само тя се грижеше за мен. Тя е много явен пример за силна жена. Не успя да се прибере за дипломирането ми заради коронавируса, а без нея не исках бал, имах чувството, че семейството ми ще бъде празно. Но събрах пари и насочих всичките си усилия в това аз да мога да изградя нещо, с което да бъда полезна и да мога да дам на моето семейство.

Искам и да бъда активен, достоен човек, който не чака, а се бори да променя нещата, това е общото между всичките ми разнородни интереси.

Видях в пчеларството възможност за създаването на нещо добро и полезно и в същото време устойчив семеен бизнес. Не съм се отказала от дипломацията, политиката, икономиката, ученето и развитието в академичната сфера. Пчеларството е част от мен и сега съм концентрирала голяма част от енергията ми в развитието на устойчив бизнес, но не съм изоставила и другите ми интереси. На друг етап в моя живот мога да бъда и дипломат, и политик. Имам доста още житейски път пред себе си и не се ограничавам в развитието си.

Как си представяш пчеларството като бизнес?

За мен пчелните продукти не са просто суровина. Те са трайни, посланик са на здравословното и отговорното. Всичко тръгна от моя приятел, който е пчелар и започна преди години с няколко кошера. После се включих и аз, сега имаме 150 кошера. Изграждаме и цех за преработка, в момента работим по брандирането на продуктите. Работим в посока да предлагаме оригинални продукти на нашия и световения пазар с широка продуктова гама. Не се ограничаваме в това да бъдем само производители.  Миналата година спечелих първо място в международния конкурс Balkan Youth Startup competition с идея за пчелен туризъм в България. 

Как разпределяте ролите си?

Макар и млади и двамата имаме силна връзка с идеята за общо бъдеще. Още когато се опознавахме, споделих, че мечтата ми е да имам семеен бизнес и здраво семейство. Това нещо отправих в пространството като послание тогава и то сега започва да се осъществява. Допълваме се изцяло. Той е специалистът пчелар, аз също се включвам, но още се уча, макар че бързо напредвам. Негова е и основната роля в производството и административните дейности. Моята роля е най-вече в бизнес частта – комуникацията с партньори и клиенти, брандирането, пазарната стратегия. Най-хубавото е, че заедно правим всичко и това ни дава още повече сили.

А с какво те привлякоха пчелите?

Те са невероятни създания – чисти, организирани, вършат си работата…Това за мен е най-приятното животновъдство. Те са социално отговорни, това много ме плени. Пчелите са главните опрашители на нашата планета Земя, без тях не би могло да има биоразнообразие, без тях ще имаме един сив свят. Когато съм при пчелина усещам едно спокойствие. Възхищавам им се.

Липсва ли ти нещо от младежкия живот?

Не бих казала. Винаги съм била различна, но ето че тази различност ме доведе дотук.

За какво още мечтаеш?

Мечтая да достигна пълния си потенциал и след като го достигна да започна отново. Мечтая да бъда свободна и да помагам на близките ми. Мечтая да изградя голям устойчив бизнес, който да влияе положително на българската икономика. Мечтая да има повече български бизнеси с мисия и визия и чуждестранни инвестиции. Вярвам, че тези мечти могат да бъдат постигнати чрез личен пример.

България е пример за страна с млади и талантливи хора, които имат нужда от малко мотивация.

Знам, че мечтите, вижданията и амбициите ми са големи. Вярвам, че хората, които не се страхуват да опитват и да грешат, успяват. Талантът е само предпоставка.