Пътят от висшето образование по „Мода“ до семейното производство на брашно се оказва не чак толкова невъзможен. Това се случва преди точно 20 години, когато Даниела и Иво Петкови са млади, може би малко луди, но решени да заменят живота в столицата с бизнес в плевенското село Ореховица.

ДАМИТЕ В СЕЛСКОТО СТОПАНСТВО

Опитът идва от баща й, който това е учил и работил цял живот. Негова е идеята да купят мелница, създадена още през далечната 1920 г., да я стегнат и модернизират, но винаги с едно наум – запазвайки миналото, да градят настоящето в името на бъдещето.

Днес семейството предлага седем типа брашно от пшеница, ръж и лимец. За суровината разчитат на местни зърнопроизводители със стари български сортове, като „Енола“. Плановете им включват още къща за гости и собствена пекарна, в която хората сами да замесят, изпекат и хапнат истински хляб. Може да сте сигурни, че ще замирише на пекарните от едно време, защото тайната е във воденичните камъни, с които правят своето пълнозърнесто брашно. 

Мислили ли сте си някога, че ще се захванете с производството на брашно?  

Още като малка прекарвах дни си в мелница. Вместо в басейн с брат ми сме скачали и играли в купищата с пшеница. Живяла съм на село, след което прикарах студентските си години в столицата, но никога не съм смятала, че ще се занимавам с този вид дейност. Изцяло друга беше моята насоченост, но когато видяхме този имот с бялата къщичка и мелничката, решихме, че това е нашето място. Може би сме изглеждали странно –  млади хора на по 20 и няколко години с малко дете да започнат да правят бизнес в едно село, за което дори не бяхме чували. Но се получи.

С какви трудности сте се сблъсквали през годините?

С много и различни – дори по отношение на бюрократщината в държавата и това, че сме били млади и неопитни, без необходимото образование за производство на брашно. Но с подкрепата на моя баща и обучения съпругът ми навлезе технологично в работата. Ако ме попитате дали сега, 20 години по-късно бих го направила пак, не знам дали бих била толкова смела. Тогава може би младостта ни е давала силите и дързостта, но годините показаха, че нещата се случват и не е невъзможно. 

Какво Ви вдъхновява да продължавате напред?

Това, че самите ние много държим на качествената храна и искаме да правим за хората същото, каквото смятаме, че ние бихме хапвали. Никога не ни е било мечта, но с годините толкова ни допадна. Ние сме едно малко доказателство за това, че може хората да имат бизнес на село и пълноценен начин на живот.

Замисляли ли сте се да затворите цикъла със собствена пекарна?

Да, имаме идея да продължим този бизнес с пекарна, която управляваме самите ние. Но колкото и да е малка мелницата, имаме много работа и може би още мъничко трябва да узреем, за да стигнем и до пекарна.

Имате ли деца, които проявяват интерес?

Имаме две деца. Дъщеря ми Ева беше на две години, когато се преместихме. На нея кръстихме и нашия бранд – „Евамел“. Впоследствие се роди Никола, който наскоро навърши 16 години. Той по-скоро има интерес към продължаване на бизнеса. 

Остава ли Ви свободно време и какво правите извън работата?

Много обичаме да пътуваме семейно – и в България, и извън страната. Обикаляли сме Европа, и до Африка сме стигали. Любители сме и на ските, и на летните преживявания. Обичаме да посещаваме концерти, театри, фестивали, в столицата ходим често. Сега с Интернет всичко е толкова достъпно.

За какво мечтаете?

Да запазим тази мелница толкова малка, колкото е била винаги, защото стремежът в големите производства неминуемо води до по-комерсиалното. Не искаме да я разширяваме. Представям си една малка къща за гости, в която хората да научат как се прави брашно и меси хляб, да си го изпекат и изконсумират. Фокусът през годините страшно се измени – ако в началото хората предпочитаха бялото брашно, сега избират пълнозърнесто, защото познават неговите полезни качества. Не знам какво да очаквам след 10 години, иска ми се да е добро не само за нас, а за цялата страна.