Силвия е детски учител и работи на смени, но в свободното си време намира сили да помага в семейното стопанство в град Раковски. Нейните родители, брат и съпруг отглеждат над 250 животни от породата Холщайн, обработват около 1800 дка основно с люцерна и реализират на пазара своите млечни продукти под марката „Ферма Йовчеви“.

ДАМИТЕ В СЕЛСКОТО СТОПАНСТВО

Запознахме се със Силвия и съпруга й на Фестивала на сиренето, който се проведе в град Сливница на 18-19 март. Оттам те си тръгнаха с отличие в категория „Сирене посланик“ и много нови клиенти. В една от редките паузи, когато нямаше хора на щанда, успяхме да си поговорим с нея за трудностите, вярата и плановете.

Разказваш ли на децата в детската градина за живота във фермата?


Да, разбира се, на тях им е много интересно. Планирам да им организирам посещение във фермата, тъй като рядко вече се срещат деца, които са виждали на живо откъде идва млякото.

Кой за какво отговаря в стопанството?


Основно брат ми се занимава с търговията, намирането на пазари и реализирането на проекти. Майка ми и баща ми са в производството, а съпругът ми се грижи за животните и обработва земите. Аз се включвам навсякъде.

Как ви се отразяват високите разходи за производство в момента?


Най-силно усещаме това поскъпване при електроенергията и горивата. Разходите са високи, което означава, че трябва да вдигнем и продажната цена. А вдигайки я, свиваме пазара. Надявам се нещата да се нормализират. Радвам се, че в същото време има клиенти, които държат на качеството и въпреки цената пак се връщат и купуват наши продукти.

А кое е най-голямото предизвикателство за стопанството?


Работната ръка е най-голям проблем. Много рядко има млади хора, желаещи да работят във фермата, а по-възрастните трудно се справят с физическия труд и натоварването. В мандрата е същото – не се намират читави хора, които да вземат работата присърце. 

Какви планове градите за бъдещето? 


Искаме да си направим фирмен магазин до мандрата. Планираме да увеличаваме броя на животните и да пуснем нови продукти на пазара. Това сме си набелязали като идеи, но кои ще можем да осъществим, никой не знае. 

Какво бихте искали да кажете на своите колеги?


Винаги има за какво да се оплакваме, но трябва да се борим, да се развиваме и да не се отказваме. Виждаме, че фермерските ни продукти се харесват. Има доволни хора, които постоянно ни правят комплименти, което ни радва и ни дава стимул да се развиваме.