В търсене на връзка с природата - откриване на пчеларството - постигане на по-пълноценен живот за себе си и другите. Този хармоничен цикъл изграждат от над 30 години Мирана и Веселин Илиеви. Те не са потомствени пчелари, но създават вече трето поколение такива (семейството на големият им син).

ДАМИТЕ В СЕЛСКОТО СТОПАНСТВО

Фамилното стопанство се състои от два пчелина с общо 130 кошера в и край село Рибен, община Долна Митрополия, област Плевен. Подобно на пчелите всеки в семейството си има точно място и задачи в организацията и грижата за медоносните опрашители, а Мирана лично посвещава години опити и труд, за да сътвори комбинации от природни и пчелни продукти с хранителни и лечебни качества.

Днес, на 76 и 81 години Мирана и Веселин водят живот далеч от аптека и лекар, изцяло посветени на призванието да си пчелар.

Разкажете ни в акценти историята на фамилното пчеларство, което създадохте?

 

Не сме потомствени пчелари, инженери сме по професия, но имахме нужда от нещо допълнително, което да ни доближава до природата. Съвсем случайно на една Коледа в края на 80-те години на миналия век приятел пчелар ни подхвърли идеята. Още същия следобед купихме два кошера. Така посред зима започна нашата история с пчеларството.

Имахме много голям ентусиазъм, но бяхме в абсолютно непозната област. Започнах да чета много книги, посещавах лекциите на пчеларското дружество при нас, което събираше около 200 души. Аз бях 35-годишна жена, нищо не знаеща за сектора, сред мъже с побелели коси и задавах въпроси, на които залата се смееше.

В края на курса обаче си имахме взаимно уважение. Вкъщи разказвах на мъжа ми наученото. Така теоретично сериозно напреднахме, но дойде пролетта и на практика не можехме да различим търтей, пчела работничка и "царица" (пчела майка). Нашият приятел пчелар много ни помагаше цяла година, може да се каже, че от него взехме практиката.

90-те бяха трудни години, но с много упорство и голямо желание успявахме не само да оцеляваме, но и да се развиваме. След като се пенсионирахме, си направих лаборатория вкъщи и започнах да експериментирам в създаването на различни продукти. Имах познания по билкарство от майка ми и баба ми, като продължавах да се уча, а пчелите бяха най-големият ми учител. 

По-късно големият ни син и семейството му, след като имаха друг бизнес, се включиха и създадоха свои пчелин. В нашата фамиллия вече три поколения са обвързани с пчеларството.

Имате богата гама от пчелни продукти, споделете ни за създаването на някои от тях.

 

Най-старият ни продукт е едно масажно масълце, което заместваше цялата аптечка по екскурзии. Създадох нашия Пчелен еликсир заради майка ми, която беше много болна.

Една пролет, както си лежах между кошерите и се наслаждавах на хубавото време, жуженето им и аромата на дърветата, ме осени идеята защо пчелите са такава устойчива и организирана колония. 

Медът е източник на въглехидрати за изхранване на семейството. Прополисът създава стерилна среда в кошера, за да не влизат микроорганизми, които причиняват болести. Прашецът дава възможност на пчелите бързо да израстват… Постепенно отговорите ми дойдоха. Така след много тестове успях да направя еликсира, които и до ден днешен е продукт емблема за нас, помогнал на редица хора. Той мобилизира самоизцелителната способност на човешкия организъм. 

Най-ценното за мен е обратната връзка с хората, ползващи продуктите ни, нашето портфолио реално е плод на години съвместна работа с клиентите ни.

Как се промени пчеларството у нас през тези десетилетия и кои са основните му проблеми днес?

 

Определено през годините напреднахме много в предлагането на пчелните продукти. Когато ние започвахме, хората познаваха само меда. Благодарение на пчеларските дружества и организираните от тях изложения, хората научиха повече, ние, пчеларите научихме повече и се развиваме чрез комуникацията помежду ни. Но няма подпомагане за пчеларството, което да е адекватно на вложения труд, настоящето е символично. Продуктите от пчелите са безценни, а се купуват на смешни цени. 

Когато ме питат как се познава хубавия мед, казвам „по езика”. Ние изследваме всяка партида в лаборатория, но дори там теоретично може да се сбърка, езикът никой не може да го излъже. Вкусно ли ти е, значи това е твоят мед.

Относно отглеждането на пчелите какво бихте откроили като проверена практика и имате ли проблеми с дейността на земеделците в района?

 

Ние се грижим за пчелите, както за себе си - бягаме от химия, подаваме им билки, пазим ги от чужд крак в пчелина… Пчелите не съществуват, за да хранят нас, а в помощ на природата и за изхранване на себе си, но ние, "добрите хора", им крадем произведеното. Затова трябва да има баланс някъде – той е в хуманното отношение към тях. Щастлива съм, че това е тенденцията в световен мащаб. 

Ето една наша практика в отглеждането: когато трябва да се подхранят пчелните семейства между пашите, не за да добиваме стокова продукция мед, а за да се поддържа семейството в активно състояние, да е силно и при следваща паша да може да направи сериозен медосбор, тогава ние ги подхранваме с чай от 9 билки, добавен в техния сироп.

Имали сме преди подмор, причинен от земеделска дейност, но не в този мащаб, в който колегите се оплакват. Единият ни пчелин е в селото, в наша овощна градина, другият е в гората, така сме подбрали местата. За нас най-важното е да имаме здрави, устойчиви пчелни семейства.

Всеизвестно е, не е само мое мнение, че ако искаме да има пчели, съответно и хора, трябва да се спре химизацията на земята. Не е правилна логиката да се увеличава добивът от изтощени вече почви, като се трупа отрова, нарушава се сериозно природния баланс и после всички боледуваме. Какъв е смисълът?

На финал споделете ни какво планирате занапред.

 

Да живеем най-малко до 100 години (смее се), да можем да продължим да правим това, което правим сега - с любов, вдъхновение и благодарност към пчелите и природата.