Когато човек иска нещо от сърце, съдбата му помага, убедена е Росица Борисова, която се завръща преди години от чужбина, за да изгради семейна ферма у нас. Днес в животновъдното стопанство на фамилията се отглеждат предимно кози от породата Българска бяла млечна, а стопаните са предприели голяма крачка за разширяване и затваряне на производствения цикъл.

За изграденото до тук и плановете за бъдещо развитие и затова колко е важно семейството в животновъдния сектор, разказва пред Агри.БГ фермерката Росица Борисова.

ДАМИТЕ В СЕЛСКОТО СТОПАНСТВО

Какво Ви върна у нас и как създадохте семейната козеферма?

Работата в чужбина беше временно решение. Не мога да бъда далеч от семейството си, а и искахме да създадем нещо наше. Все пак перипетиите ни калиха, сега колкото и да е трудно, намираме сили. Върнахме се със съпруга ми с идеята да изградим нещо наше. Мечтаех за ферма. Направихме я - в млечното направление и основно с кози. Предавахме продукцията си и нямахме собствена преработка. Тогава съдбата ни срещна с Мери и Жоро Кадиеви от ферма Халалица, които ни въведоха в производството на чистата, бутикова фермерска храна. Много сме им благодарни за опита и помощта, които ни дадоха.

А каква е Вашата ферма днес?

Нашето производство днес е от грижата за животните, през преработка на продукцията, до директната връзка с клиента. Произвеждаме малки количества с високо качество. Продаваме на фермерските пазари в Бургас и София. Мога да кажа, че работим седмица за седмица. Трудности има много, разбира се, но се убедихме, че това е най-доброто производство на храна. Разширихме се, купихме бизнеса от Мери и Жоро, те са изградили уникална ферма и преработка с всичко необходимо. Продължаваме да произвеждаме под марката Халалица и по същата технология, със същото високо качество. Преминахме дълъг процес на обучение, за да сме на ниво.

Такъв бизнес обаче задължително трябва да е семеен, да създава традиции и да се предава в поколенията, иначе няма как да стане. Няма ли млади хора до нас, животновъдите, няма смисъл. 

Как са разпределени ролите във Вашия семеен бизнес?

С животните се занимават предимно синовете ни и засега се справят много добре. Моята роля е основно в преработката. Старая се да бъда все по-добра, следвам всички добри практики. В производството със затворен цикъл, което е в малки мащаби на фермерско ниво, е нужна много добра стиковка, дициплина и желание, затова казвам, че е важно цялото семейство да участва. Признавам, че в началото започнахме малко авантюристично, после дойдоха трудностите и предизвикателствата, но засега не са ни уплашили. 

Какво най-много Ви харесва в тази работа?

Реалността при нас не е риалити шоу по телевизията, истинското такова е много по-трудоемко, но и по-интересно. Всеки ден е различен. Имаш и една идеална цел – да произведеш чистата и добра храна, която хората търсят. Клиентите вече са високообразовани и с ясни предпочитания.

Тази работа е благодарна. Удоволствието, когато се срещаш лично с клиента, който ти има доверие и разчита на теб за качествена храна, е незаменимо. Имам много любими моменти в работата, но сякаш този миг, когато виждаш за какво си се трудил, усещаш доволството у хората, той е най-незабравим.

Разкажете ни за продуктите, които предлагате.

Произвеждаме кози продукти – сирене, кашкавал, масло. Имаме прясно вряло козе сирене. Много атрактивно е козето ни масло, което е абсолютно бутиков продукт и почти го няма на пазара. Правим и козе сирене, по специална технология и патент на Мария Кадиева. Кашкавалът ни също се търси, предлагаме го с различни подправки, които внасят определени нотки във вкуса. Щастливи сме, че имаме редовни клиенти и продължаваме да се стараем да оправдаем техните очаквания.

Остава ли Ви свободно време за Вас самата?

Честно казано – не. Работата обаче ме изморява и зарежда. Опитваме се да даваме на младите повече свободно време да излизат и да общуват. Не можем да ги лишим от това. За нас почивка не може да се каже, че има, но не се оплакваме, зарежда ни мисълта да ставаме все по-опитни и да се развиваме. Открадваме си понякога с мъжа ми време да отидем до вилата примерно, но за една нощ. Има ли животни, човек не може да ги остави.

Какво още планирате и мечтаете съдбата да ви поднесе?

Искаме да повишим селекцията, може би ще намалим броя животни, но ще заложим на най-продуктивните. Така ще оптимизираме и работата. Тук намерихме една готова, работеща ферма. Ние само можем да правим подобрения. Мечтаем, разбира се, за още развитие, но ни трябва време. Мечтая си и децата ни да продължат постигнатото от нас, семейният бизнес да се превърне в наследствен. Някои ден, когато се задомят, техните съпруги и деца да обичат животните. Да сме живи и здрави, Господ да ни дава сили да продължаваме да правим това, което обичаме, колкото и трудно да е.