От 11 години Незиха и Юзджан Билялови отглеждат биволи в землището на котелското село Топузево. Всъщност меракът идва още от дядото, който навремето се е занимавал с животни. Съпругът й има същата мечта още от малък, която успяват двамата заедно да реализират през 2011 г. 

ДАМИТЕ В СЕЛСКОТО СТОПАНСТВО

Регистрираният земеделски производител е Незиха, защото тя се грижи за изрядната документация. Членуват в Асоциация на биволовъдите – Шумен, а днес животните от породата Българска мурра са вече 80. Заради по-голямата бройка им се налага да наемат работна ръка, но двамата им сина също помагат и имат желание някой ден да поемат щафетата. 

Каква е Вашата роля в семейното стопанство?

Освен с документацията се занимавам още с доенето и малките малачета. В началото мъжът ми беше на гурбет в Германия и трябваше да се оправям сама. Сега цялото семейство сме ангажирани в отглеждането на животните. Децата учат, но също помагат. 

Имат ли интерес към животните?

Определено. Големият следва за зооинженер в Тракийския университет в Стара Загора. Малкият е в шести клас, но догодина иска да влезе във ветеринарния техникум пак там.

Успявате ли да се издържате от животните?

Да, занимаваме се само с тях. От доста години продаваме млякото в мандра в силистренското село Чернолик. Сега изкупната цена е 1,20 лв./л. Ниска е, но така е в България. Добре, че са субсидиите, иначе няма как да ги гледаме. Всичко е скъпо.

Коя част от работата Ви прави щастлива?

Достатъчно ми е да наблюдавам животните как се прибират, как се раждат. Работя с мерак. Ако нямаш мерак, няма как да ги гледаш. Дори за момент не съм се замисляла да се отказвам.

Остава ли Ви лично време да се поглезите като жена?

Не, нямам никаква почивка. Зимно време животните са в обора, а лятно време – на паша. Сутрин ги пускаме, вечер ги прибираме. Даже като започнат да раждат, и нощес не можем да спим, защото постоянно правим проверки. 

Какви са бъдещите Ви планове?

Искаме да затворим цикъла с производството на млечни продукти. Не сме кандидатствали все още по инвестиционните мерки, но мисля да пробвам. Всеки ден има работа и няма време за документацията. За момента тези бройки са ни достатъчни. Нека децата да пораснат още, тогава ще му мислим.