От 11 години Незиха и Юзджан Билялови отглеждат биволи в землището на котелското село Топузево. Всъщност меракът идва още от дядото, който навремето се е занимавал с животни. Съпругът й има същата мечта още от малък, която успяват двамата заедно да реализират през 2011 г.
Регистрираният земеделски производител е Незиха, защото тя се грижи за изрядната документация. Членуват в Асоциация на биволовъдите – Шумен, а днес животните от породата Българска мурра са вече 80. Заради по-голямата бройка им се налага да наемат работна ръка, но двамата им сина също помагат и имат желание някой ден да поемат щафетата.
Освен с документацията се занимавам още с доенето и малките малачета. В началото мъжът ми беше на гурбет в Германия и трябваше да се оправям сама. Сега цялото семейство сме ангажирани в отглеждането на животните. Децата учат, но също помагат.
Определено. Големият следва за зооинженер в Тракийския университет в Стара Загора. Малкият е в шести клас, но догодина иска да влезе във ветеринарния техникум пак там.
Да, занимаваме се само с тях. От доста години продаваме млякото в мандра в силистренското село Чернолик. Сега изкупната цена е 1,20 лв./л. Ниска е, но така е в България. Добре, че са субсидиите, иначе няма как да ги гледаме. Всичко е скъпо.
Достатъчно ми е да наблюдавам животните как се прибират, как се раждат. Работя с мерак. Ако нямаш мерак, няма как да ги гледаш. Дори за момент не съм се замисляла да се отказвам.
Не, нямам никаква почивка. Зимно време животните са в обора, а лятно време – на паша. Сутрин ги пускаме, вечер ги прибираме. Даже като започнат да раждат, и нощес не можем да спим, защото постоянно правим проверки.
Искаме да затворим цикъла с производството на млечни продукти. Не сме кандидатствали все още по инвестиционните мерки, но мисля да пробвам. Всеки ден има работа и няма време за документацията. За момента тези бройки са ни достатъчни. Нека децата да пораснат още, тогава ще му мислим.