От футболния терен към земеделския и отново с успешни попадения. 28-годишната Петя Пенкова носи забележителен спортсменски дух, земеделска кръв и погледа на модерен млад човек. След успешна кариера в Националния футболен отбор за девойки, тя се изправя пред предизвикателството да поеме семейния бизнес. Само на 21 години Петя запретва ръкави, подкарва трактора и се захваща със стопанството в землището на село Царевци, Варненска област. Днес вече отглежда 150 дка пшеница и слънчоглед, а също рози за рязан цвят в 10 оранжерии и на открито.
От Петя човек може да научи как се сменят филтрите на ЮМЗ-то, но и как да преодоляваш трудностите с усмивка. За всичко това и още разказва младата фермерка пред Агри.БГ.
Дойде време да реша с какво ще продължа да се занимавам. Имах намерение да се развивам в административната сфера, завърших във Великотърновския университет „Публична администрация“. Земеделието ми е наследствено, то ми е в кръвта. Баща ми се занимаваше с земите, но след като той си отиде, реших, че трябва да поема нещата. С розите пък съм трето поколение производител. Баба ми и дядо ми започват на времето, но залагат на други растения – карамфил, хризантеми. След това родителите ми поемат и решават, че розата не е толкова взискателна, другите изискват зимата да се топлят и са по-болнави. Така аз после поех щафетата.
През 2015 г. започнах. Казах си, че ще се пробвам първата година и ако не се получи, ще се откажа. Получи се. Постихнах добиви от 800 кг/дка пшеница и 250 кг/дка слънчоглед.
Петя Пенкова: Хората казваха, че това е късметът на начинаещия, но аз продължих да имам стаблини добиви.
Миналата година беше суша тук, предходната пък ни удари градушка, но каквото зависи от мен, го правя. Затова работя допълнително, за да мога да възстановя загубите.
Най-трудните моменти са загубите на любими хора. Тази година и майка ми си отиде. Борим се с брат ми заедно сега, тежко ни е, но ще съхраним и развием постигнатото от родителите ни, няма да се откажем.
Човек няма как да знае всичко, но е много важно постоянно да се интересува, чете, осъвременява подходите. Посевите трябва да се обгрижват по всяко едно време. Има колеги, които залагат на стандартния календар за сеитби, торене. Живеем в динамична среда, а климатичните условия постоянно се менят – две години суша, сега пък дъждът не спира. Повечето колеги влизат да пръскат слънчогледа за трева, аз го окопавам. Като се разрохка почвата, даваш въздух на растенията. Смесвам конвенционалното с новото.
Петя Пенкова: Нямам работници, аз си обработвам земите.
Трудности има ежедневно, но гледам на тях като на предизвикателство. В началото се наложи да направя основен ремонт на старото ЮМЗ и като видях майсторите, вече знам как да си го обслужвам. Сменям си маслото, филтри, оправям се. Колегата Стефан Стефанов ми показа как се правят обработките, много съм му благодарна. Заведе ме в неговото стопанство и подробно ми обясни, после каза: "Давай, ти си, качвай се на трактора".
Културите към момента са добре. Слънчогледът закъсня малко и е в ранен стадий на развитие, но това може и да е по-добре, защото, като изпръхне, ще мога да вляза и да го окопая. Не мога да се оплача засега, надявам се на една успешна година.
Зърното го пласирам в близките бази. Доволна съм. При розите е по-сложно. Намираме начин да си реализираме стоката, но става все по-трудно. Преди време се обърнах се и към бившия вече министър на земеделието Десислава Танева. Когато ни удари градушката, дойде комисия и ни описа на 100% щети, но финално декоративните растения не бяха вписани в заповедта за обезщетение. Трябваше да се справям сама, дадох 5000 лв., за да възстановя щетите.
Ясно ми е как се гледа на декоративните растения, но това също е земеделска дейност, също е труд и разходи. Още няколко пъти съм се обръщала към властта с въпроси, не се притеснявам да изказвам мнение и да настоявам за обосновка, защото иначе нещата често се замитат. Вече в Covid мерките ни вписаха, макар че лично аз не взех от тях.
Петя Пенкова: Не съм стигнала да чакам на държавата, просто за мен е важно да се отстояват принципи.
Тук е моментът да подчертая, че в Държавен фонд „Земеделие“ във Варна винаги са били отзивчиви и са ми помагали. Важно е това, че на местно ниво земеделците можем да разчитаме на администрацията.
Трудно е, но не ми тежи. Мотивацията ме зарежда със сили. Много често съм замръквала на нивата, дърпали са ме с трактора. Нещата, които научих в университета за административните дейности, са ми от полза. Спортът пък ми даде дисциплината. Намирам свободно време за приятели и развлечения. Сега особено лятото при нас са летните нощи. Мога да кажа, че имам достатъчно енергия, а и смятам, че за всичко в живота има време, зависи човек как си планира нещата. Имам и човек до себе си, той също ме подкрепя, това е важно за мен.
Не (смее се). Аз си го оправям, за да няма после сърдити. Той е в икономическата област, помага ми с други неща.
Започнах много да се интересувам и от агрономството. Обмислям да прилагам Strip-till, но всичко е до финанси. По подмярка 4.1 нямаше как да кандидатствам тази година, защото изискват много, но се надявам до 2 години да мога да се оборудвам с нужната техника. Не предпочитам No-Till заради глифозата, които се прилага - уж щадим почвата, но с него реално я натравяме. Заложила съм на Strip-till.
Просто си поставям цели. Искам така да съумея да изградя стопанството си, че в бъдеще да имам повече лично време, да създам семейство и да мога да съм спокойна, че съм подсигурила децата си. Не бих ги карала те да се занимават с това, но ако някой иска, нека го поеме.
;void(0);){kind=link}