Да си живял 30 години в големия град, след което да избереш да живееш на село. Да спиш по 3-4 часа на денонощие по време на кампания. Да имаш втора професия и да отглеждаш две дъщери. Да си всичко това в едно, го умее героинята ни тази седмица – Галина Кафтанова.

ДАМИТЕ В СЕЛСКОТО СТОПАНСТВО

Началото е поставено от нейния свекър. Днес заедно със съпруга си Георги се занимават успешно с оранжерийно зеленчукопроизводство в санданското село Ново Делчево. Галина е родом от град Кърджали, но благодарение на своята половинка в живота и земеделския бизнес излиза от зоната си на комфорт.

Знаехте ли с какво се захващате?

Първоначално, да си призная, не. Но след като ми изтече майчинството, постепенно се запознах с оранжерийната дейност. Не знаех какво е това да култучиш, плевиш, връзваш. Сега вече мога да кажа, че на 99% знам всичко и се гордея с това.

Намирате ли нещо общо между професията Ви на детска учителка и работата в оранжерията?

Определено. Когато засееш едно растение, ти го отглеждаш от семка и накрая се докосваш до готовия продукт. Както при децата – възпитаваш, отглеждаш и накрая виждаш при едно тържество крайния резултат от своя труд. 

Освен крайния продукт какво друго Ви носи удовлетворение?

Като кажа, че работата в оранжерията ме успокоява, хората ме гледат леко с насмешка. Още повече като знаят, че съм живяла 30 години в града. Те свързват земеделието с тежък физически труд. А аз, като видя какво сме създали накрая, се нахъсвам още повече.

Има ли трудни моменти все пак, когато Ви се иска да се откажете?

Да, например когато е много топло в оранжерията. Не толкова че си се уморил, колкото самото слънце те изморява и те прави неработоспособен. Тогава ми идва в повече. Дори сега спим по 3-4 часа на денонощие и сме влезли в един такъв ритъм. Като го кажем на някого, той ни се учудва, че сме работоспособни, но се свиква.

Как съвместявате професията, земеделието, децата? 

Сега, когато е период на бранка, ги съчетавам лесно, защото в детската градина е неучебно време, имаме и доста отпуски. Дори намирам време за себе си – ходя на йога и на народни танци.

Имате две дъщери – на 10 и 12 години. Проявяват ли интерес?

Засега не, но ние не искаме да ги въвличаме, защото виждаме, че в България този труд е неоценен. Би трябвало управляващите да се замислят и да направят нещо, за да подкрепят хората, особено младите да се занимават със земеделие.

Какво Ви мотивира да продължавате напред и да търсите нови варианти за развитие?

Единият от факторите е, че работим за себе си. Другият е крайният продукт – от семката до домата. Това ни мотивира и виждаме тук, в района, че все повече млади хора се завръщат към земята.

Как си се представяте след 10 години – за какво си мечтаете?

Преди всичко да сме живи и здрави. Дано успеем да модернизираме оранжерията и стопанството.