Наталия Шукадарова е изпълнителен директор на Национална асоциация на зърнопроизводителите. Възпитаник е на Софийския университет “Св. Климент Охридски”, на Висше училище по агробизнес и развитие на регионите, на Аграрен Университет - Пловдив.
Всичко започна от една мечта. Като кореняк-гражданка (с две баби в голямата столица) мечтата ми беше да имам селска къща с двор. Мечтата стана факт, дворът е голям, в долната му наклонена част, която свършва в една малка бара, исках да си направя малко лозе с един-два местни винени сорта.
Понеже съм по-скоро перфекционист и обичам да си изпипвам добре нещата, реших, че трябва да си управлявам двора грамотно и лозето ми да е по учебник. Така се записах да следвам отново, този път в Пловдив във Висше училище земеделски колеж (понастоящем Висше училище по агробизнес и развитие на регионите).
Специалността ми беше „Технологии по градинарство и винарство“, това ми бяха първите срещи със земеделието предимно теоретични и по-малко практични, всичко ми беше изключително интересно. Завърших следването си с пълен отличен, нямах по-ниска оценка от шест по нито един от предметите. Колежът ме награди на дипломирането като отличник на випуска, държах реч пред студентите, беше вълнуващо.
Междувременно, преди да се дипломирам, се запознах случайно, всъщност по обява за работа, с членовете на Управителния съвет на Националната асоциация на зърнопроизводителите, веднага ги харесах - сърцати хора с чувство за хумор и самоирония.
Впоследствие на проведен в няколко етапа оспорван конкурс, ме избраха за изпълнителен директор на НАЗ. И така до ден днешен вече почти десет години съм в аграрния сектор. Сега дворът е само с трева, а къщата я ползваме предимно за родови сбирки, но съм много щастлива от стечението на обстоятелствата и че станах част от мощната структура на НАЗ.
Предизвикателствата са ежедневни и са много, но именно те ми помагат да се развивам и надграждам като професионалист. И в административната част на земеделието, също както в същинското земеделие, ако не се развиваш непрекъснато и не си в крак с последните новости в бранша, просто няма как да бъдеш ефективен.
Тези дни прочетох една интересна сентенция на Конфуций по въпроса „Който не напредва всеки ден, всеки ден изостава.“
Земеделският сектор е необятно, ширнало се поле, винаги има какво да се учи, това е и най-голямото предизвикателство в работата ми – всеки ден научавам нови неща, но въпреки това няма как да стана абсолютен специалист.
Преди всичко с диалогичност и търпение, упоритост и настойчивост. Хубавото в НАЗ е, че никога не съм сама в ежедневната борба и проблеми, има много колеги, които винаги са готови да се включат с подкрепа и експертиза. Това е и най-голямата сила на НАЗ – човешкият потенциал и ресурс.
Най-голямо лично задоволство изпитвам, когато успеем да помогнем на земеделци да не изгубят препитанието и бизнеса си поради една или друга причина.
Малките победи, когато си помогнал дори само на един фермер, са най-големите за мен. Иначе през годините много тежки битки са се водили – за акциз, за горива, за национални доплащания, за напояване, за справедливо подпомагане и изравняване на подкрепата между страните-членки на ЕС и още много други битки, някои от тях спечелени, други все още не.
Обичам изключително много успехите, особено когато са след дълги преговори и тежки битки, те генерират много енергия у мен. Въпреки всичко, най-много ме мотивира отношението на колегите ми към мен, доверието им, подкрепата, добрите думи и „потупването по рамото“.
Аз не съм човекът, който би могъл да коментира успешния агробизнес, тъй като нямам такъв. През годините много идеи са ми минавали през главата за стартиране на агроначинание.
За някои от идеите си разработвах цялостни програми, проекти и дори преработени крайни продукти. Исках и с лозарство да се занимавам, и с етерично-маслени култури, и с билки, и с шипки, и с биологично разсадопроизводство на домати, но като че ли не ми достига куража да се хвърля в едно такова начинание.
За да имаш успешен агробизнес, трябва да си готов да рискуваш и да си напълно отдаден на земеделието, пък на мен ми липсва предприемчивост и горя в твърде много странични занимания. Това в което ме бива, обаче, е да отстоявам пламенно благородни, справедливи и достойни каузи. Българското земеделие безспорно е такава кауза.
;void(0);){kind=link}