Работя това, което обичам, и обичам това, което работя! Един от хилядите плюсове от това е възможността да се срещам само с положителни хора, с които говорим на една честота! Тези думи на пчеларката Надежда Иванова напълно описват нейната спокойна и комуникативна натура.
Със съпруга й Иван се захващат с пчеларство преди двайсетина години, когато решават, че най-разумното нещо, в което да вложат парите от сватбата, са 5 кошера. В продължение на година черпят безценен опит от възрастен майстор пчелар. Бързо разбират, че грижата за пчелите е тяхната голяма любов, и то без да са потомствени пчелари.
Още тогава Надежда знае, че нейната мисия е да запознава хората с незаменимата роля на пчелите. Днес, две десетилетия по-късно, тя успява да реализира идеята си, като широко отваря вратите на семейната пчеларска ферма в шуменското село Войвода за любознателни ученически групи и любители на чистата храна, апитерапията и къпингуването.
През годините бройката варираше доста, като най-много сме поддържали 230 кошера в продължение на три години. Те се оказаха обаче прекалено много за идеята, която имам от самото начало – да отворим фермата за посещения. Затова сега поддържаме около стотина кошера. Това е оптималната бройка, за която сами можем да се грижим със съпруга ми.
Трудим се абсолютно наравно. Когато преглеждаме пчелите, започваме в синхрон – той от единия край, аз от другия. Децата помагат с каквото могат, но засега не ги влече. Пчеларството все пак е занаят и трябва да се прави с любов.
Надявам се, че това, което чувам за себе си, да е вярно. Те ме описват като добър, спокоен и хармонизиран човек. Определено мисля, че съм много спокойна, което е важно и за работата с пчелите.
В нашата ферма майстор не е влизал. Всичко си правим сами. В пчеларството определено сме се погрижили да се сдобием с всичко необходимо като техника. Следващата стъпка е да развием идеята ни за къмпинг зона във фермата, като осигурим още места.
Виждам бъдеще и потенциал в това, което правим. С времето хората узряват за идеята за фермерски туризъм и директен допир до храната. Преди 20 години, когато започнахме, много малко хора вярваха, че ще успея. А сега имам доста съмишленици и мечтите наистина се сбъдват.
Имам момче на 19 години и по-малка дъщеря, която няма особен интерес към пчелите, но туризмът й е доста интересен. Тя е частният ми аниматор. Винаги е на разположение, когато има групи с деца, които я обожават.
Умението да комуникирам с хората. Мога да намеря обща приказка и лесно да поведа разговор с всякакви хора. Имам колеги, които може би са по-добри пчелари и хора, но по никакъв начин не оставят човекът срещу тях да го разбере. Това важи и за съпруга ми. С него правим всичко наравно, но опре ли до клиентите, по-добре се справям аз.
Във фермата изцяло. И след 10, и след 20 години – пак там.
;void(0);){kind=link}