От сладкарството към насладата да бъдеш фермер. Усмивката ѝ е вълшебната пръчица, с която превръща соленото и горчивото в сладкиш. Полина Иванова живее на бързи обороти, но сред обичащи хора, чиста природа, свободни животни и вековни традиции. Насладата си споделя със света и чрез красивите истории от живота в семейната ферма Монсър край Разград – всяка неделя вечер, в YouTube.
Фермата е не по-малко пъстра от стопанката ѝ. В нея има 65 дка сини сливи, череши, лешници, орехи, мушмули, билки, 100 местни овце от автохтонната порода Медночервена шуменска, пчелни кошери, кокошки, риби, калифорнийски червеи, кучета, магаре и ред други божи създания. Пълна е още с много любов, творчество, нови идеи и постоянен стремеж за развитие.
„Ако търсите къде е раят, той е тук на земята, изживейте го, вкусете го”, призовава Полина Иванова пред Агри.БГ.
Завършила съм животновъдство и агрономия, но не бях практикувала никога. 18 години се занимавам със сладкарство като управител и майстор сладкар. Всичко за нас започна, когато през 2014 г. върнаха наследствени земи на съпруга ми. Изчистихме ги и засадихме първоначално сини сливи, лешници, орехи.
После взехме кокошки от няколко породи, които снасят яйца в различни цветове. Отглеждаме ги пасищно. Постепенно започнахме да разширяваме стопанството, заложихме на местна порода овце, изградихме овчарник с автентични материали. Сложихме и кошери. Всичко, което отглеждаме, е по естествен начин. Вдъхновихме се и постоянно ни идват идеи за още интересни неща.
Докато изграждахме всичко, дойде Covid-19. Като всички останахме вкъщи за по-дълго време. Когато после трябваше да се върна на работа, вече нищо не беше същото, не ми се оставяше райското кътче, което си създадохме. Така се отдадох изцяло на фермата и дейности, които обичам и правя със сърце. Истината е, че това мое влечение към природата не е от сега, винаги съм го усещала като мое призвание.
Човек трябва да може да усеща себе си, собствените си потребности и да прави това, което му доставя удоволствие. Ние го направихме.
Така сме организирали работа си, че да можем да се справим в рамките на семейството, нямаме работници. Имаме две прекрасни дъщери, които също много ни подкрепят и помагат – най-вече със социалните мрежи, рекламата, визията и видеоисториите от стопанството, които споделяме. Задружни сме, всички вярваме, че можем и ще го направим.
Предимно сурова продукция засега. Миналата година излязохме на пазара. Имахме страхотна реколта от сливи. Доволни сме. Овцете ни са за месо с много добри вкусови качества. И към агнетата има голям интерес. Искаме да затворим цикъла и с преработена продукция, но ни трябва повече време. Направих например кетчуп, който стана хит. Работим върху продукцията и пазара, искаме да изпипаме всичко.
Аз съм майсторът на пчелите. Преди много години моят баща гледаше пчели край село Студенец. Това ми е много свиден спомен, искам да го продължа в поколенията, да го съхраня и доразвия. Кошерите са правени от баща ми на времето. Даже работя с центрофугата и инвентара от него. Върнах си спомените от детството. Имам и градинка като опитно поле с билки. Обичам да съм и сред животните, но мъжът ми е специалистът там.
Трудности винаги има, но не се фокусирам върху тях. Секторът е недофинансиран, няма достатъчно стимули за семейните ферми, обаче това не ни спира. Имали сме проблеми също с богатото биоразнообразие при нас - чакали, лисици (смее се), но това е нормално. Стараем се да отглеждаме животните по максимално най-естествен начин.
Щастливите животни се гледат много трудно, но си заслужава.
Сещам се за едно конкретно трудно и забавно мое преживяване. Имахме две малки кученца, които трябваше да уча да ходят сами след стадото, но по това време валеше много дъжд. Километри наред затъвах в калта. Падам, ставам, продължавам, за да ги закарам до стадото. А имаше и малки агънца, които не си откриват майките. Но успях, научих ги.
Искаме да изградим работилница със занаяти към фермата, тъчем коланчета на кори – много стар занаят. Обичам да правя неща с ръцете си. Сега много искам да се науча да тъча черги, карам курсове и съм си поръчала стан. Плета и майсторя различни неща от вълна.
Любими са ми също народните танци в нашето читалище в село Гецово. Работим в автентичния фолклор, възстановяваме стари традиции. С ансамбъла ни "Капанска китка" също сме много дейни - пътуваме, ходим на участия. Въпреки че са различни, всички мои дейности се допълват, свързани са с природата, корените, традициите.
Свикнала съм да съм постоянно под напрежение, да комбинирам няколко неща и да организирам. Освен това ежедневието ми не ме натоварва – напротив.
Тайната е, че общувам с позитивни, весели хора, с природата и животните, така се зареждам и намирам сили и енергия.
Мечтата и стремежът ни е да построим една модерна ферма, която да е с автентичен облик и да съхраняваме традициите. Имаме проект за фотоволтаици, за сушене на плодове със слънчеви лъчи, хладилни камери. Мислим сериозно и за агротуризъм.
Списъкът е дълъг, но ние осъществяваме желанията си. Пожелавам си растенията, животните и ние да сме здрави, да разработим мечтаните продукти, да продължим да си изграждаме нашия рай.
;void(0);){kind=link}