Димитричка Търпанова не е случайна личност в съвременното земеделие у нас, макар да смята, че е попаднала в бизнеса с отглеждане на плодове случайно.

ДАМИТЕ В СЕЛСКОТО СТОПАНСТВО

Според нея успехите й се дължат на икономическото образование, което е получила във Варна, макар през годините да е разчитала на много добри учители – агрономи, които са й помогнали да навлезе в тънкостите на овощарството. 

По време на развалянето на ТКЗС-тата Димитричка се престрашила да вземе под наем 10 дка кайсии. Година след това купила 20 дка овощни градини от ликвидационния съвет на село Цар Самуил. И така започнало приключението – отглеждане на плодове. От 1994 г. досега Търпанова не е спирала да се занимава с овощарство и вече стопанисва 600 дка трайни насаждения. 

Заради липсата на работна ръка и конюнктурата на пазара, през годините се е наложило да променя видовете, които отглежда. Първо сменила част от кайсиите с череши, а впоследствие и с праскови. Един от мотивите за промяната е възможността да уплътни работата на персонала. 
Търпанова работи заедно със свои колеги в организация на производители на плодове „Дунав плод“. 

Димитричка Търпанова: В зависимост от пазара и от последователността за бране на различните овощни видове, задължаваме производителите да слагат определени сортове, които да гарантират добрия пласмент на организацията.

Пазарът е най-големият проблем на родните производители на плодове. Вносът от трети страни подбива изключително много цената, независимо дали има или няма реколта. Не е за подценяване и недостига на работна ръка. Това тепърва ще бъде все по-голяма трудност. 

От четири години синът на Търпанова поема голяма част от работата. В негови ръце е най-трудната част от бизнеса с плодове – маркетинг и реализация. От голямо значение е и сортовата листа. 

„Синът ми развива бизнеса и се справя по-добре от мен. Той успява да достигне до по-платени пазари. При всички случаи младото поколение е много по-подготвено по отношение на маркетинга и технологиите. С негова помощ купуваме посадъчен материал от чужбина и в стопанството навлизат нови сортове“, споделя тя.

От базата край Тутракан тръгват златни български кайсии към големите търговски вериги, а също така и към странство.

В момента в три търговски вериги се продават кайсии, произведени в градините на „Дунавски плод“. За преработка се изпраща продукция към Румъния и Унгария, както и към Италия. 

Стока се предлага и на почти всички работещи български консервени фабрики. 
„При такъв бизнес не може всичко да е фреш маркет – има и за преработка, и за пресен пазар. Имаме възможност да правим заготовки според изискванията на преработвателите“, уточнява производителката. 

Наложило се да бъде направена хладилна база, за да може компанията да издържи на предизвикателствата на пазара. „А колко ще издържим след тази година, трудно е да се каже, защото сме големи песимисти след получените реколти“, пита се дамата, за която земеделието е съдба през последните почти 30 години. 

Димитричка Търпанова е инициатор на Празника на кайсията. Събитието тази година ще се проведе в началото на юли и така празникът, който започва по инициатива на производители на кайсии вече се организира от Община Тутракан. Тържеството създава голямо настроение на всички. В него се надпреварват майстори на кайсиева ракия, сладка и гозби с емблематичния за региона плод. 

Земеделието и риболова са визитната картичка на Тутракан. Макар да не е родена край голямата европейска река, Димитричка е голям радетел за развитието на региона. 

Независимо дали е трудно или лесно отглеждането на плодове, за нея това е голяма тръпка и тя ще продължи да се занимава с овощарство. Търпанова определя своя избор като ежегодно, ежедневно, ежечасно предизвикателство.

„Има значение какво решение ще вземеш, дали ще си спасиш продукцията и ще успееш да я продадеш, колко работници ще наемеш. За съжаление климатичните промени правят нашата работа още по-интересна, защото година с година не си прилича, постоянно има някакъв проблем.

Много пъти ми е идвало да приключа, особено когато си само на кайсии, защото при този плод от пет години, две са без реколта. В Европа има недостиг на т.нар. царски плод, защото е много чувствителен и труден за гледане, но засега работим това и ще го правим докато издържим“, споделя още тя.