Без ориз дори и най-умната домакиня не може да готви, казва древна китайска поговорка. Може да не знаете поговорката, но ще се съгласите, че е факт, нали? Също така може би не знаете, че вероятността оризът на вашата трапеза да е от една семейна оризова ферма в пазарджишкото поле, е доста голяма.
Данаила Христоскова е нежната половинка в семейството от село Братаница, което се е заело с производството на нужния на всички ни ориз. Самата тя обича да готви ястия с него, а още повече обича споделените семейни мигове. За Данаила земеделието е връзка с корените, традиция, семейство и наслада, че си произвел нещо важно за хората с труда си.
Какво е да отглеждаш ориз и какви са спецификите на това производство, разказва пред Агри.БГ оризопроизводителката.
И двамата със съпруга сме родени на село. Живеехме в София, но преди повече около 17 години решихме да се завърнем на село, където е много по-спокойно, децата ни могат да имат щастливо детство. Аз съм израснала по този начин. Родителите ми имаха малко производство на есенни зърнени култури, отглеждаха и животни. С оризопроизводство се занимаваме от 2004 година по идея на съпруга ми. Преди това отглеждахме зеленчуци, най-вече с оранжерийни – пипер и домати, но през онези години съвсем беше зле този отрасъл и така се захванахме с ориз. Почвата тук е подходяща за него, а и има изградени клетки и канали.
Наши много близки приятели, отглеждат ориз и почерпихме опит от тях. Започнахме с 500 дка. Сега оризовите ни полета са около 2000 дка.
Те не са много като площ, но разходите могат да се умножат по две и повече спрямо есенниците. Голяма част от разходите отиват за вода и за торове, тъй като оризът изцяло лежи във вода.
Оризът е пролетна култура. Сее се края на април - началото на май според температурата. Жъне се ранна есен, но някой път се случва да продължи до Коледа. Една от най-тежките жътви в земеделието е тази на ориза. Един дъжд да падне и обърква нещата, трябва да се чака да изсъхне. Около месец преди жътва клетките се източват от водата, за да изсъхнат площите и след това оризът започва да зрее.
През останалото време оризът постоянно е във вода. Тя циркулира - влиза от единия канал и излиза от другия. Наторяването също се внася чрез водата, има различни технологии за работа, всеки си избира.
Продуктът от полето е оризова арпа. Има твърда обвивка, подобна на пшеницата, но доста по-твърда и заострена отпред. Съхранява се в хранилища, после се вкарва в оризарна, маха се люспата и излиза т. нар. здравословен кафяв ориз. Тази кафява обвивка съдържа много влакнини и фибри. След премахването ѝ се получава познатия бял ориз. Оризът всъщност е много важна за организма и полезна храна.
Площите ни са засети със сорт Камео. От няколко години го отглеждаме, защото ни харесва.
Ние изцяло пласираме продукцията си на вътрешния пазар, изкупуват ни я само български фирми. Като всяко нещо и оризът има добри и лоши моменти на пазара. Цените зависят от вноса, от търсенето и от запасите. Изкупната цена е около 1 лв. - 1,50 лв.
Съпругът ми изцяло е на полето с работниците, а аз се занимавам с документацията. Ние обичаме, обожаваме бизнеса, с който се занимаваме.
За нас е важно храната, която достига до българската трапеза, да е качествена. Най-много ни радва, че нашето производство е на българския пазар.
Родното често се пренебрегва и се избира малко по-евтиното, малко по-некачественото, вноса от Китай и азиатските държави. Много хора не знаят ориза от какво произлиза, а той е много интересна култура. Много малко се говори за нея, и много малко внимание ѝ се обръща дори от министерството. Масовото е пшеница, ечемик, слънчоглед и т. н.
Разбира се! Моят съпруг, когато родителите ми отглеждаха животни и имаше мляко, много обичаше мляко с ориз. Така се случи, че впоследствие ние започнахме да отглеждаме ориз. Често го приготвям под всякаква форма за семейната трапеза, а и аз много обичам да готвя, така релаксирам.
Аз си харесвам работата и колкото и тежка да е документацията понякога, производството ни ме радва и не се чувствам изтощена. Със съпруга ми в свободното време, когато изобщо го имаме, спортуваме. Обичам да прекарвам и възможно повече време с децата ни. Синът ни вече е студент, дъщеря ни е на 14 години. Когато се съберем всички заедно вкъщи, е най-хубавият момент.
О, да, синът ни помага на баща си много, сега учи, но мисля, че ще има желание да продължи семейния бизнес. Това е добре, така ще се затвърдят традициите, а и на него вече няма да му е непозната материята. Дъщеря ни още е малка, сега има други приоритети.
Земеделието е не само поминък, но и традиции, култура, приемственост, неразривна връзка и аз не мога да си представя, че това може да бъде затрито.
Има едно хубаво нещо в ужасната ситуация с коронавируса – хората се осъзнаха, обърнаха се към истинските неща, много от тях се върнаха на село.
Доста неща сме планували и за много мечтаем. Искаме разширяване на стопанството. Ние нямаме поточна линия, това е една много голяма инвестиция, но се надяваме да успеем да изградим производство заедно с пласмент. Мечтаем бизнесът, който сме създали, да остане като един добър такъв в наследство на децата. Независимо какво ще учат и работят, това е един много добър и разработен бизнес, от който нямат причина да се срамуват, защото е изграден с много честен труд и любов.
В потвърждение на казаното от Данаила, ще завършим с още една древна мъдрост: Над купа с ориз човек трябва да помни труда, който той е струвал, за да бъде добит!
;void(0);){kind=link}