Калоферска дългокосместа коза, крави от породата Херефорд и коне отглежда гордата калоферка Христина Георгиева. Тя е потомствен животновъд, а понастоящем стопанин на семейната ферма за месодайно говедовъдство в село Васил Левски.
Пред Агри.БГ фермерката споделя какво е предопределило нейният избор за месодайно животновъдство, какви са трудностите пред бизнеса, за наследствения дълг и надеждите, които таи като стопанин и майка.
Отглеждаме ги изцяло пасищно, само през зимата оборно. Пашата за кравите е предимно в Централен Балкан, имаме около 1000 дка наети пасища. Козите ги пасем в близост до фермата, за да не се смесват стадата.
Имаме 160 крави и телета от месодайната порода Херефорд, 70 кози от Калоферска дългокосместа и кончета за разкош.
Основна част в стопанството заема едрият рогат добитък, козите си ги отглеждаме предимно по традиция, няма голямо търсене, но на нас ни харесва.
Вече близо 20 години се занимавам с месодайно говедовъдство, но се занимавам с животни от дете. Така съм израснала и възпитана от баща ми, който също гледаше животни, а ние с брат ми помагахме. Имаме фамилна традиция в отглеждането на месодайни животни и може да се каже, че не съм го избирала, просто естествено поех бизнеса. Нашият живот тук е свързан с животновъдството и никога не съм се замисляла да правя нещо друго.
Трудно е. Сега даваме месодайните телета на доугоително стопанство в Троян. Нямаме наша кланица и за момента не можем да си позволим, просто е много трудно. Изкупните цени са много ниски, около 3 лв. за килограм живо тегло, а изкупвачи трудно се намират. За козите имаме предимно местен пазар, кланиците почти не ги изкупуват, те търсят повече агнешко, а не ярешко. Имаме близки и познати, които правят заявки и на тях даваме.
Трудно е. Много даже, защото работници не се намират, никой не иска да прави това, а ние не можем да оставим животните. Аз, брат ми и синът ми правим всичко. Сутрин ги извеждам на паша. Единият от нас подхваща козите, другият кравите. Занимавам се и с почистване, гледане, документации, всичко. Работата ми приключва късно вечер и рано сутринта отново.
Не ми остава време да мисля колко ми е трудно и дали искам друго.
Нуждата на животните. Не може, колкото и да си уморен, това животно иска грижи, трябва да станеш, да го изкараш. Когато пролетно време имаме малки, покрай тях също има грижи. Крепи ме и мисълта, че синът ми ще продължи, че трябва да му осигуря всичко нужно.
Той завърши в Стара Загора за ветеринарен техник, а в момента следва за зооинженер. И той е израснал сред животните, вярвам, че ще продължи семейната традиция. Проявява голям интерес и е млад човек с нови идеи и специално образование. Горда съм като майка с него, а като стопанин съм спокойна, че той ще се грижи добре за фермата.
ВИЖТЕ ОЩЕ:
Дамите в селското стопанство: Златка Кацева
Дамите в селското стопанство: Димитринка Михалева
;void(0);){kind=link}