Светла Николова e биопроизводител и преработвател от 1999 г. Ръководител е на редица проекти в областта на биологичното земеделие и екологията. Доктор на науките със специалност природни полимери. Учен, преподавател, законодателен консултант в сферата на екологията и опазването на околната среда. От 2008 г. има своя фирма, в която разработва и предлага на нашия и международния пазар биопродукти - флорални води, розова вода, лавандулова вода, етерични масла.
Първоначално, започнах да се интересувам от здравето си. После, покрай проблемите на моята майка, продължих да проучвам здравословното хранене. Станах вегетарианец, но разбрах, че това не е достатъчно за едно добро здраве, и потърсих информация не само какви да бъдат биопродуктите, а как да бъдат произведени. Така стигнах до биологичното земеделие.
Пътувах доста в чужбина, тъй като бях представител на България в европейската група на Международното движение за биологично производство (IFOAM EU) в Брюксел. Участвала съм в разработването на европейското законодателство за биологично земеделие и в българските наредби.
Открих, че е много важно как се произвеждат всички земеделски култури и как да бъдат предлагани, така че човешкото здраве и това на природата да се опази.
Да, много. Завършила съм природни полимери. Това са полимерите, които се съдържат в растенията. Дисертацията на докторската ми степен е свързана с целулозата, която е във всички растения. Преподавала съм „Екология и опазване на околната среда“ в Аграрния университет в Пловдив.
Опитът, който имам в химията, ми дава възможността, уменията и познанията да разпознавам кой продукт е добър и кой не е. Защото ние не купуваме просто някаква суровина. Дори помагаме на земеделските производители, с които работим със съвети, как да я произведат по един добър начин, какво е нужно и т.н. Много ме боли, когато видя недобросъвестни търговци, особено в чужбина, които предлагат некачествени продукти.
Да, разбира се, че може. В цял свят биото, особено в етерично-маслените култури, има огромен ръст. Все по-малко се търсят конвенционалните продукти, а това идва от информираността на потребителите. В България това не се случва или ако се случва, то е в много малка степен, не толкова, колкото ми се иска.
Ниското доверие на българския потребител към биото е ситуация, която не се случва в чужбина.
Важно е обществото да има достъп до информация, да може да разбере колко е важно да се грижи за себе си превантивно, а не да разчита само на лекарства.
В основите на биологичното земеделие е превантивното елиминиране на необходимостта от използването на препарати за растителна защита, минерални торове. Там формулата е здрава почва, здрави растения, a от там и здрави животни и хора.
Хората. Първоначално, решавайки да се занимавам с това, смятах, че ще бъде по-лесно да се премине към биологично земеделие. Но се оказа, че мантрата "природата ни е добра, имаме дадености" се повтаря голословно.
Тази даденост може да бъде силно обезобразена, ако хората не разбират, че трябва да я опазват и че трябва самите те да се променят. Мисля, че по-младите вече имат по-добра нагласа за това, какво ще се случи след тях, за децата им. В това ми е надеждата.
Аз по принцип съм оптимист, но се сблъсквам с доста неразбиране, което се надявам да се промени.
Това, което съм правила през всичките тези години, е да променям неразбирането и незнанието.
Правя го с книгите, които съм издала, със статиите, които съм писала. Решила съм да информирам. Ако човек реши, опита, види резултатите и иска да промени за по-добро стопанството си, това е добре. Но ако иска да си продължи така, както си знае, аз съм безсилна.
Синът ми завърши "Алтернативни източници на енергия" в Берлин. В общия двор на кооперацията, в която беше квартирата му, имаше 7 различни контейнера за изхвърляне на отпадъци и възрастните хора следяха за това, как и дали правилно се изхвърлят отпадъците от живущите. Тези контейнери бяха сложени там от общината и хората също бяха ангажирани.
Да, там наистина екологията е политика, но е и обществена отговорност. И двете са нужни. Екологичното съзнание не е само да ядеш биопродукти.
Например в градските градинки тревата се събира в най-обикновени съоръжения от мрежа, тя угнива и след това тревата отново е там, тя не се хвърля. Не се събират листа и трева да се горят и да се носят на сметището. Това е органична материя, която подхранва почвата. Освен това райграсът не се пръска с глифозат. В градинките играят деца, а той е изключително опасен хербицит, който в Австрия например е забранен.
Баща ми е от село. Двамата бяхме градинари в по-малък мащаб и взаимно си помагахме и се учехме. Той ми беше спътник в усъвършенстването. Даваше ми уроци по зеленчукопроизводство, а аз му показвах как се компостира и други практики, които научих от чужбина.
Боли ме, когато виждам как хората изхвърлят растителните отпадъци, как ги горят пролет и есен. Дори понякога обикалям с количката и събирам тревата, която изхвърлят. Те се чудят за какво ми е. Донякъде е мит, че хората, които отглеждат култури в собствения си двор на село, имат екологично производство.
Те използват всякакви препарати, които купуват от аграрните аптеки. В Родопите например е честа практика картофите само да се преместват, защото знаят, че ако всяка година садят картофи на едно и също място, колорадският бръмбар ще ги изяде. Но това не е решението. Трябва да се използва сеитбообръщение.
Разбира се, това се променя. Ние правим всичко възможно да информираме хората, да знаят повече от преди.
Имам двама сина. Те си имат свои професии, но продължават моите идеи и са съпричастни, и аз се гордея с това. Не е необходимо да се включат в моя бизнес, а да продължат начина на живот, мисленето и каузата.
ВИЖТЕ ОЩЕ:
Дамите в селското стопанство: Петранка Гагова
Дамите в селското стопанство: Мелиха Айретлик
;void(0);){kind=link}
0 КОМЕНТАРА