Марияна Чолакова е дама, която си разбира от работа. Тя е минала през всички етапи от производствения процес на растителни масла, за да бъде днес изпълнителен директор на Сдружение на производителите на растителни масла. Неговите членове са 17, които представляват 82% от преработвателния капацитет на страната.
В бизнеса с растителни масла се използва предимно българска суровина, която обаче не може да задоволи общия преработвателен капацитет на страната. Произвежданите предимно слънчогледово и рапично масло, както и малко соево, се изнасят предимно за единния пазар на ЕС. Вече имаме износ към Обединени арабски емирства (ОАЕ) и Китай, като следваща стъпка са големите пазари на Индия и Иран.
Защо решихте да се реализирате в бизнеса с производството на растителни масла?
Аз съм изпълнителен директор на Сдружението от 2011 г. Преди това 31 години съм работила в реалния бизнес – 15 години съм била управленец, а останалите 16 съм била ангажирана на всички етапи от производствения процес на растителни масла. Прецених, че това е достатъчно професионален и научен опит, с който мога да бъда полезна не само на едно предприятие, а и на други мои колеги от бизнеса.
Кое е най-голямото предизвикателство във Вашата работа?
Първо, е суровинната обезпеченост. Тук трябва да има нова държавна политика по отношение на поливно земеделие, нови сортове, които да са съобразени с климатичните промени, максимално употребяване на земята за производство на повече земеделска продукция.
Има ли недостиг на работна ръка и във Вашия сектор?
Разбира се, и то не толкова на ниво изпълнителен персонал. Тук говорим за среден ешелон мениджмънт, пряко ангажиран с производствения процес. Липсват кадри, които са едновременно управленци, оператори и могат да вземат комплексни решения и то в движение. Другият проблем е, че нашите предприятия не са структурирани в големи градове. Някои от тях се намират в райони, които са потенциално обезлюдени. Това още повече затруднява там да закараш един висококвалифициран специалист. Добрата заплата не може да компенсира липсата на социален живот.
Какво Ви мотивира все пак да продължавате напред?
Комуникацията с държавната администрация. Нашето разбиране е, че всяка промяна в нормативната база и държавните решения следва да се съгласуват с бизнеса, но, за съжаление, сме далече от активния и ползотворен диалог. Това налага да се търсят най-различни, нетрадиционни форми и начини актуалните въпроси на бизнеса да се поставят на съответното ниво и да се търсят решения. Това, за съжаление, се оказва битка, която има много променлив резултат.
А кое Ви доставя най-голямо удоволствие?
Например моментът, когато си главен оператор на производствен процес и го следиш онлайн чрез 2–3 компютъра. В този процес работят 200–300 човека, които са ангажирани в самото производство. Възникне ли някакъв технологичен или технически въпрос и ти със своите знания, умения, съобразителност и бързо мислене решаваш този проблем и производството продължава. Тогава удоволствието е неописуемо.
Как се виждате след 5 години?
В личен план искам да бъда една добра баба, защото имам внуче и желание да го науча на много неща – например да бъде добър и свободен човек. А в професионален план за мен е много голямо предизвикателство да намеря добър тон и ефективна комуникация с държавните институции. Много труден и сложен е този процес, защото се кръстосват много сериозни интереси.
А как върви диалогът между производители и преработватели?
Диалогът с фермерите изисква по-голямо търпение и визия за бъдещето.
;void(0);){kind=link}