Днес ще ви представим една дама инженер, икономист, птицевъд и биопроизводител. Петранка Гагова е на 73 години, но борбеният й дух отговаря на млад бунтар. Не спира да мечтае, да вярва и да чертае още хоризонти на развитие.
- Каква е връзката между инженерството и селското стопанство и как станахте фермер?
- Станах фермер по случайност. По онова време инженерите не ги търсеха много, много. Започнах през 1998 година. Попаднах на една ферма в с. Вързулица, която беше разграбена. Казах си „защо не“.
После минах през процесите на приватизацията. Моята е една от малкото ферми, които оцеляха след приватизацията. Започнах със свине-майки, но имаше чиновнически пречки, а и трябваха много пари за инвестиция, така че се отказах от тях.
Кандидатствах по програма САПАРД за 200 000 лв. и още продължавам да си плащам за „дяволъка“, както казват. Свършиха парите по САПАРД и аз останах само със заемите. Считам, че съм богата – богата, ама на заеми и на много идеи.
Така стигнах до основното производство на тази ферма – отглеждане на птици. Междувременно започнах активно да развивам биоземеделие. Отглеждах малини, но вече ги изкорених, защото много падна изкупната им цена – това е проблем и на сегашните малинопроизводители.
Сега имам трайни насаждения, зърнопроизводство и бройлери. Мисля, че инженерната мисъл много ми помага да структурирам дейността си.
- Извървели сте дълъг път, какво ви кара да не се отказвате?
- Когато през 2005 г. започнах да се занимавам с биоземеделие, изглеждах луда за връзване. Сега моите приятели ме търсят, защото знаят, че аз произвеждам здравословна храна. Чувствам се добре, защото имам усещането, че нещата ми идват отвътре.
Трябва упоритост, за да можеш да прескочиш трудностите и бариерите на чиновническите прийоми. Някой някъде беше казал: „Намаляхме наполовина, а чиновниците се увеличиха още“.
Никой навремето не вярваше, че аз ще вдигна тази ферма на крака, но ето я – работи и то по всички правила. Аз не се отказвам! Даже проблемите ме мотивират да ги решавам и да говоря за тях.
- Кои са проблемите, с които се сблъсквате?
- През по-миналата година от 256 работни дни, 72 дни съм била в проверки от различни институции. Стига с тези чиновнически работи – дайте да работим! Аз искам да вържа няколко данъчни служители в селото, в което живея – няма поп, няма доктор, няма аптека, няма банкомат, няма интернет.
Как ще живеят и ще рабтят?! Прекалено много администрация. Заварих това село с 300 души – в момента са 60. Няма хора, нама и квалифицирана работна ръка. Постоянно ни искат статистика от 3-4 места.
Само за птицепроизводството използвам 82 дневника, в които на ръка всеки ден трябва да пиша какво се е случило. Даже не ни разрешават на таблети да го правим, само на ръка трябва да бъде написано.
Проблемите при малките производители са много, има добри идеи, но те още не се случват. Някой трябва да чуе и нас. Министър Танева показа, че умее да слуша и често прави това, което трябва да се направи, но да видим.
- Като човек с дългогодишен опит в сектора, кои са идеите и решенията, които бихте предложили?
- Смея да кажа, че още нямаме добре изградена стратегия в земеделието. Получи се едно окрупняване, но то не храни България. В зърнопроизводството не е Брутният вътрешен продукт (БВП).
Трябва да се съсредоточат усилията в плодовете, в зеленчуците, в дребното стопанство, защото то създава БВП. Трябва да се защитят малките и биопроизводителите от натиска на големите арендатори - правят ни бели, пръскат, когато си искат и то с най-големите отрови.
Пътят до търговските вериги трябва да бъде подпомогнат за малките производители. От собствен опит го виждам. Аз отворих един фермерски магазин, но ми трябват още средства. Ходя да зареждам гориво чак до Търново. Нужно ни е една такава фигура, която да умее да разбира проблемите на земеделеца, като Александър Стамболийски, например.
- Как успявате да се справите с всичките си ангажименти, помага ли ви някой?
- Аз съм много активна. Когато започнаха да работят местните инициативни групи (МИГ), нашата я затвотиха, малко след като я откриха. Заех се. Отидох веднага в министврството и я възтановиха.
В социалната си част тази група ни е доста полезна. И пак благодарение на една друга дама, също толкова борбена като мен. Успявам да съчетавам много отговорности.
Петранка със семейството си
- Желаете ли децата Ви да продължат изграденото от вас стопанство?
- Моят син много ми помага, надеждите ми са, че той ще продължи бизнеса, стига да не отиде на Терминал 2. На 43 години е и от 20-годишен е с мен във фермата. Той се занимава най-вече с производството, докато аз се занимавам с администрацията.
Изявен спортист е и има дух, пък и генът се предава. Бих искала синът ми да остане тук. Надеждата ми е, че все пак нещата ще започнат да се подобряват. Не трябва да се обезкуражаваме. Ние сме силен и трудолюбив народ.
- Казахте, че сте много идейна личност. Какво още планирате?
- Без идеи няма развитие. Трябва и часовниците да са сверени. Не можеш да вървиш напред, без да се учиш, без да чуваш какви са новостите, без информация. Мотото ми е напред и само напред. Поглед назад може само за ревизия, за нищо друго.
;void(0);){kind=link}