Бяло гниене на лозата

Бялото гниене по лозата се среща през лятото в почти всички лозарски райони на страната. Обикновено бяло гниене се проявява след градушка или интензивни дъждове по гроздовете, които се допират до земята. Болестта атакува най-силно гроздовете и по-рядко леторастите и листата.

Признаците на бялото гниене по лозата се появяват късно през лятото и се засилват с приближаването на есента. По чепките на гроздовете се образуват единични кафяви петна, които причиняват засъхване на връхната част. В много случаи върхът се откъсва и пада на земята. Заразяването на зърната става най-често откъм дръжчицата. По зърното първоначално се появява кафяво-червено петно, което бързо се разраства. Зърната изглеждат като сварени, без обаче да си изменят формата. След известно време кожицата става сиво-бяла и изприщена с много брадавички - пикнидии. При влажно време зърната загниват, а при сухо се мумифицират.

По леторастите се появяват дребни или по-едри елипсовидни, кафяви петна, в които също се образуват множество пикнидии (плодните тела на патогена). Петната обхващат пръстеновидно летораста, което пречи на нормалното сокодвижение, леторастите се удебеляват над мястото на повредите. Кората на нападнатите леторасти се напуква и се открива дървесината. Листата на болните леторасти почервеняват или пожълтяват, а в някои случаи изсъхват.

Бялото гниене по лозата се причинява от гъбата Coniothyrium diplodiella (Spegazzini) Saccardo. Прониква и заразява през рани, причинени от градушка, механични повреди или през нектарниците при основата на зърната. Когато восъчният налеп на зърната е изтрит, патогенът може да прониква и направо. Бялото гниене по гроздето се развива интензивно след градушка и висока дневна температура - 25-30°С, при която инкубационният период протича за 3 дни. Когато температурата е под 15°С, заразяванията са слаби.

Борба с бялото гниене по гроздето

Веднага след градушка се провеждат самостоятелни пръскания с Бордолезов разтвор - 2% или Каптан 50 ВП - 0,3%. Химичните средства трябва да се прилагат веднага след градушката. Ако третирането е извършено след 12-18 часа, ефектът е 75%, след 18 до 21 часа - 50% и до 24 часа - незначителен. Третирането след 24 часа е безполезно. За да бъде ефикасна химичната борба с бялото гниене, третирането трябва да се извършва дребнокапково, с добро покритие. Ако болестта се появи отново, провежда се второ пръскане на лозята. Изрязването на болните леторасти и отстраняването на болните гроздове съдейства за ограничаване на бялото гниене.