Асоциации в сектор “Селско стопанство”, аграрни университети, земеделски институти и оперативни групи настояват за алтернативно финансиране на одобрените проекти по подмерки 16.1 „Подкрепа за сформиране и функциониране на оперативни групи в рамките на ЕПИ“, 16.4 „Подкрепа за хоризонтално и вертикално сътрудничество между участниците във веригата на доставки“ и 1.1 “Професионално обучение и придобиване на умения”, научи Агри.БГ.

Кои мерки от ПРСР ще се отварят тази година?

“Настояваме да се осигури специално финансиране за одобрените проекти по трите подмерки, за да могат те да се реализират безпроблемно. Когато говорим за иновации банките винаги ги възприемат като нещо ликвидно. Нещо повече - високите изисквания на банките за обезпечения са непосилни за голямата част от участниците”, коментираха пред Агри.БГ от организациите, подписали се в писмото. 

Идеята е да се следва моделът, който вече работи по Националната пчеларска програма.

“Държавен фонд “Земеделие” (ДФЗ) направи актуализации и по Пчеларската програма вече може директно се кандидатства за ресурс от фонда. По този начин на колегите се спестява ходенето до банки за искане на кредити. Ние искаме същото нещо да се направи и за одобрените проекти по подмерки 16.1, 16.4 и 1.1”, настояват 27-те подписали се организации. 

Исканията са детайлно описани в писмо до земеделския министър и изпълнителния директор на ДФЗ. В документа 27-те организации изразяват своето крайно притеснение и загриженост за устойчивостта, конкурентоспособността и способността за изпълнение на вече одобрените им иновативни проекти.

Те посочват редица проблеми, които ограничават предлагането на финансиране за оперативните групи и биха очертали негативни тенденции за разработване на иновативни решения в земеделския сектор у нас. Ето и част от тях:

1. земеделските производители получават повече отхвърлени заеми от всички други предприемачи;
2. неудовлетворено търсене на селскостопанския сектор в България от финансиране се оценява на 1,2 милиарда евро, а основна причина за това високо ниво е отхвърлянето на заявления за финансиране от страна на финансовите институции;
3. липса на достъп до авансови безвъзмездни средства за иновации от ЕЗФРСР в ПРСР 2014-2020;
4. кредитирането на банките е тясно свързано с финансовата подкрепа на мерките за ПРСР, като заемите се одобряват основно когато е налична инвестиционна мярка;
5. недостигът на финансиране е основен проблем пред изпълнението на иновативните проекти по ПРСР, респективно развитието на сектора и постигане на целите на програмата.

Като други негативи, които се открояват, са високи нива на лихвените проценти по кредитите, отпускани от финансовите институции, както и високи и неефективни нива на заеми, които затрудняват банките да увеличат допълнително експозицията си към сектора.

Липсата на развити финансови инструменти, подходящи за спецификата на предложенията по мерките 16.1, 16.4 и 1.1 също се отчита като нещо отрицателно. 

“В резултат на кризата, породена от COVID-19 и невъзможността за прогнозиране на продължителността и тежестта на икономическите последици, както у нас, в Европа, но и в целия свят, банките реагират все по-консервативно при предоставянето на финансиране. Затова се надяваме, че предложенията ни ще бъдат разгледани, оценени и приети”, заключват авторите на писмото, сред които Тракийски университет, Земеделски институт-Стара Загора, Институт по криобиология и хранителни технологии, Аграрен университет - Пловдив, Русенски университет, Съюз на птицевъдите, Асоциация за развъждане на млечни породи кози, Национална овцевъдна и козевъдна асоциация, Българска асоциация на малинопроизводителите и ягодоплодните, Добруджански овощарски съюз, Съюз на дунавските овощари, Организация на производителите “Българска праскова”, Национална асоциация на млекопреработвателите, Национална асоциация на младите фермери в България и редица оперативни групи.