В България биоземеделието е 1.7% от площите, а целите на ЕС са до 2030 г. всяка страна членка да достигне 25%, припомня пред Bloomberg Радина Калдамукова, геоеколог и автор от екипа на платформата „Климатека“, като акцентира върху възможностите за развитие на устойчиво земеделие у нас.

От каква глътка въздух се нуждаят биопроизводителите?

„С прилагането на нови технологии, добри практики и съответния мениджмънт, България има климатичните предпоставки да навакса изоставането си”, смята Калдамукова. Може да се възприеме повече капково напояване и по-прецизно земеделие с използването на само нужните количества торове и вода, както и въвеждането на дронове за картиране и пръскане на посевите.

По думите ѝ обещаваща е употребата на биовъглени, за които вече има проекти за индустриални производства в САЩ като добавка към почвата. Процесът включва изгаряне на органични отпадъци при намалено присъствие на кислород, като получените биовъглени запазват въглерода в почвата, носейки по-виско добиви. 

„Структурата на биовъглена задържа големи количества вода и хранителни вещества, които спомагат развитието на растенията особено при засушавания. Добавянето му към фуража пък намалява отделянето на метан при кравите, обяснява Калдамукова.

Друга добра практика с бъдеще според експерта е въвеждането на агриволтаични системи, които стават все по-популярни в Европа и България. Разполагането на земеделски култури под фотоволтаици намалява топлинния шок за растенията и пести вода, а земеделците имат допълнителния стумул от собствено производство на електроенергия.

Роля в изпълняването на екологичните цели могат да имат също генетичните банки и дивите роднини на земеделските култури. Също така въглеродното торене може да увеличи добивите на култури като пшеница и ориз, но е възможно да има негативен ефект върху други като царевицата например, смятат учени.