Биологично или конвенционално земеделие е по-добро за България? Отговорът на този въпрос е в основата на насоката на аграрната политика на България в следващите години, но заради разнопосочните интереси и в двата сектора до сега Министерството на земеделието и храните ( МЗХ ) няма конкретна позиция по въпроса. От една страна конвенционалното земеделие е най-подходящо за регионите с по-крупни земеделски площи, както и има по-силен положителен ефект върху икономиката. В дългосрочен план обаче, конвенционалното земеделие крие редица рискове, които до момента остават премълчавани.

 

Развитието и финансовото подпомагане от страна на държавата и ЕС на биологичното земеделие има своята опорна и здрава логика за регионите с по-разпокъсани земеделски площи, а също и за стопанствата в зърнопроизводството с размер до 3000-5000 дка, които могат да получават добри субсидии и пазарни цени за произвежданата продукция по примера на държави като Италия, Франция и Германия.

 

Скорошно проучване публикувано от Европейската комисия (ЕК) изследва възможностите за развитие и пред двата сектора. В изследваните западноевропейски страни, биологичното земеделие носи равен, или в някои случаи, дори по-висок доходи от конвенционалното земеделие. Това се дължи главно на по-високите субсидии, давани за биологично земеделие.

 

Когато земеделските производствени разходи, като пестициди, торове и гориво за тракторите при отглеждането на културите се вземат в предвид, биологичното земеделие разкрива някои от своите бонуси. Огромната разлика идва от разходите за препарати и химически торове, докато разходите за гориво остават относително еднакви.

 

Биологичното земеделие използва обаче повече работна сила, отколкото конвенционалното. Данни на Европейската комисия показват, че е необходим средно един земеделски  работник за всеки 400 декара земя в биологично производство, докато при конвенционалното земеделие един работник може да работи средно 460 декара. Млечните ферми показват същото отношение: един работник за всеки 17 млечни крави, отгледани по биологичен начин, и един работник за 21 конвенционално отглеждани крави.

 

При разходите за торове, семена, гориво и масла за селскостопанските машини, за декар биологично стопанство един фермер харчи 86 евро всяка година, докато цената за поддържането на декар конвенционални култури достига до 96 евро.

 

Липсата на химическа стимулация дава по-нисък добив за биологичното земеделие. Фермерите имат реколта между 5-8 тона за хектар от конвенционална пшеница, и само 2-3 тона био пшеница на хектар. Млечните ферми показват същото съотношение: 7 тона мляко годишно, но само 5.5 тона мляко, когато става въпрос за биологични ферми. Ниската доходност се компенсира все пак от продажната цена, която средно е 90 EUR / по-висока за тон мляко, отколкото при конвенционалния млеконадой.

 

Субсидиите в ЕС все още играят водеща роля в рентабилността на биологичните ферми. Европейските фондове и държавна подкрепа за западните органични земеделски производители в ЕС представлява 59% от доходите им, докато конвенционалните фермери получават 54% от печалбата си от субсидии. Франция е изключение, където държавната подкрепа представлява 60% от конвенционалния доход на производителите и 40% от доходите на биологичните стопанства.

 

Основният извод от проучването е, че има малки разлики, когато става въпрос за пари. В изследваните страни, средната доходност за единица работа е 28.114 Euro / година за органични ферми и 27.836 Euro / година за конвенционални ферми. Относно зеленчукови ферми, средният доход е 29,097 евро / година за конвенционалните ферми и 28.270 Euro / година за органични ферми. В сектора на млякото случаят е различен: 25.734 Euro / година при конвенционалните ферми, по-малко, отколкото в органичните ферми, където средната стойност е 27.853 Euro / година.

 

Големите разлики са видими, когато ние се издигнем над финансовите изчисления и гледаме по отношение на екологични и социални ползи, които биологичното земеделие носи:

- Увеличаване на добивите в дългосрочен план чрез използването на местното биологично разнообразие;
- Подобряване на доходите в селските райони и повишаване на продоволствената сигурност;
- Намаляване на финансовия риск, като се заменят скъпите химически суровини с наличните местни възобновяеми ресурси;
- Интегриране на традиционни земеделски практики;
- Осигуряване на по-голяма устойчивост на системите за отглеждане в условията на климатични крайности като суша и проливни дъждове;
- Подобряване на здравето на човека и максимизиране на екологичните ползи;

 

© 2014 Всички права запазени. Позоваването на Фермер.БГ е задължително!