Преди дни в Полша се проведе 24-ия международен конгрес по ливадарство и тревно-фуражно производство. Темата на конгреса, събрал повече от 300 учени от над 30 държави, беше “Ливадарството – един европейски ресурс”. Във форума участва и доц. д-р Атанас Кирилов, директор на Института по фуражни култури в Плевен.

 

На международния конгрес България беше приета като представител на страните от Източна Европа за член на изпълнителния комитет. През следващия мандат доц. Кирилов ще отговаря в изпълнителния комитет на Европейската федерация по ливадарство и тревно-фуражно производство за България, Румъния, Украйна, Молдова и Русия.

 

- Доц. Кирилов, кое прави тревно-фуражното производство актуална тема в международен мащаб?

- На конгреса беше акцентирано на значението на тревно-фуражното производство на естествени тревни покрития в Европа. Когато говорим за значение акцентът е, че те могат да се използват не само за фураж – те са и част от ландшафта на една страна и имат не само фуражно, а и високо екологично значение. Много средства се отделят за развитието на науката в тази насока.

 

- Вие сте първият български учен, включен в работна група, предлагаща промени в ОСП...

-  В работната група участници сме учени от 12 страни и подготвихме резолюция за промяна на Общата селскостопанска политика на ЕС, касаеща пасищата и тяхното използване. Конкретно говорим за директните плащания (субсидии), които се дават за пасища. Резолюцията беше приета от Общото събрание на Европейската федерация по ливадарство.

 

- Какви са предложенията ви за промяна?...

- Категорични сме, че директни плащания трябва да има и за тези пасища, в които броят на храстите и дърветата е по-голям от максимално допустимите досега. Голяма част от тази храстовидна растителност – особено страните от Южна Европа като Гърция, Италия, Испания, а и България, се използва за храна на овце и кози. Тоест, храстите също са част от фуражните ресурси на Европа и ние държим тези пасищни площи да бъдат също субсидирани.

 

- Защо досега не се субсидират?

- Сега субсидии се получават за пасища, отговарящи на изискванията за минимален брой дървета на единица площ. Това е западното тълкуване – тоест, цялата площ е само ливада. Нашите естествени пасища, в това число и горските, не попадат в графата допустими и не се субсидират. Затова със специална резолюция настояваме ЕК да направи промени, които да влязат в новата ОСП. Искаме да има и точни определения за видовете пасища, съществуващи в различните страни от ЕС.

 

- ..Тоест?...

- С новите определения да се обхванат всички видове и типове пасища. Промяната в терминологията е необходима, защото за всички англоговорящи значението на понятието пасища е едно – територия само с треви. В новата терминология се допълва, че в пасищата може да има и храсти, които могат да се използват като фуражни източници.

 

- Дали ще бъдат приети предложенията?

- Надявам се. Европейската федерация по ливадарство не е случайна институция и има солидно лоби в ЕК. Затова очаквам промените да бъдат приети.

 

- Това ще доведе ли до по-високи плащания към фермерите?

- Не за по-високи, а за субсидиране на повече фермери. Ще има две категории – за чисто тревни пасища, както е и досега, и за пасища с храсти и дървета. За втората категория вероятно плащането ще е по-малко, но пък ще бъдат обхванати много повече площи. Което означава, че много повече фермери ще бъдат подпомагани.


автор : Ваня Кюрчева, Фермер.БГ

 

© 2012 Всички права запазени. Позоваването на Фермер.БГ е задължително!