България заема престижното 11-о място в света по износ на пшеница, показва класация на Международния търговски център (International Trade Centre) по данни за 2018 г.

Ще се задържат ли високите стойности при цените на пшеницата?

В челната тройка на класацията са Русия, Канада и САЩ, а България се нарежда непосредствено след Казахстан, като отчита 4,829 млн. тона изнесена пшеница на стойност 850 млн. долара. 

Успехът в търговията е предшестван от рекордната реколта през стопанската 2017/18 г., когато производството на жито у нас достига 6,133 млн. тона, сочи аграрната статистика. За сравнение година по-рано са добити 5,663 млн. тона, а година по-късно – малко над 5,7 млн. тона.

„Като цяло през последните пет пазарни години по-голямата част от износа на пшеница е насочен за ЕС, в т. ч. основно за Испания, Италия, Гърция и Румъния. При търговията с трети страни се наблюдава разнообразяване на дестинациите през отделните години. Като относително постоянни партньори се очертават някои северноафрикански страни като Либия, Египет и Тунис“, отбелязват експерти на аграрното министерство.

Интересен е фактът, че през 2016 г. и 2017 г. България има по-малък износ на пшеница, отколкото през миналата година, но тогава тя се класира с една позиция напред и влиза в ТОП 10 на световните износители.

Причината за това е, че през тези две години непосредственият конкурент Казахстан отстъпва по-надолу в класацията. Така например през 2017 г. България е десета с износ на пшеница за 778,846 млн. долара, докато Казахстан е на 11-о място с продукция за 659,526 млн. долара.

Както Агри.БГ писа, през миналата година България е била на първо място в света по износ на пшеница за посев. Страната ни е доставила на чуждестранни купувачи семена от хлебно зърно на стойност 69,881 млн. долара, като по този начин е заела една седма от световния пазар на тази стока – делът на България е достигал 14,5% от него.

Земеделската продукция е един от стълбовете на икономиката. Тя има дял от 3% в световния Брутен вътрешен продукт (БВП) и осигурява почти 30% от работните места по света, пише изданието howmuch.net. 

Една от най-масово отглежданите култури е пшеницата. Тя се използва за производството на ключови продукти като хляб, алкохол и печени изделия.

Нека ви запознаем с държавите, които имат най-голяма роля в износа на пшеница през 2018 г.
•    Обща стойност на световния износ на пшеница – 41,1 млрд. долара през 2018 г.
•    Стойността на световния износ на пшеница е намаляла за пет години с 16%, като през 2013 г. тя е била 49,2 млрд. долара.
•    Европа има най-голям дял в световния износ – 34,4%. Най-малко е участието на Африка в този бизнес - 0,1%.
•    Страните Топ 3 Износители са Русия, Канада и САЩ. Те държат 47,65% от световния износ на пшеница.

В информацията на Международния търговсски център всяка страна е представена с кръг. Колкото е по-голям, толкова повече е нейният износ на пшеница.

Всички стойности са в американски долари.

Топ 10 Износители на пшеница
1. Руска федерация: $8.4 млрд., 20.51% от световния износ
2. Канада: $5.7 млрд., 13.87% от световния износ
3. САЩ: $5.5 млрд., 13.27% от световния износ
4. Франция: $4.1 млрд., 10.04% от световния износ
5. Австралия: $3.1 млрд., 7.54% от световния износ
6. Украйна: $3.0 млрд., 7.31% от световния износ
7. Аржентина: $2.4 млрд., 5.88% от световния износ
8. Румъния: $1.2 млрд., 2.98% от световния износ
9. Германия: $1.2 млрд., 2.84% от световния износ
10. Казахстан: $965 млн., 2.35% от световния износ

Освен че влияе на икономиката на всяка страна, селското стопанство може да бъде катализатор и на климатични промени. Земеделието провокира много негативни последици за околната среда, като например обезлесяване, замърсяване и обедняване на почвите, отбелязват анализаторите.

Някои експерти смятат, че инвестирането в по-екосъобразни земеделски практики, като регенеративно земеделие, е начин да се преборим с климатичните промени. Предвид увеличаването на населението на планетата и ограниченото количество на ресурсите, иновативните земеделски практики ще бъдат все по-необходими в бъдеще.