Днес все по-важно за потребителите, а и за фермерите е, да проследяват своите доставки, откъде идва храната, семената, препаратите за растителна защита и какъв е техният специфичен произход. Именно проследяемостта като иновация е темата на 118 брой на рубриката „Агроиновации“, която Агри.БГ реализира със съдействието на Институт за агростратегии и иновации.

В днешната рубрика даваме за пример Словения - страна, която приема сериозно процеса по дигитализиране на сектор “Селско стопанство” и се гордее със своите резултати.

“Още през 2014 г. страната ни започна политика за проследяване на продукцията от фермата към търговската мрежа. Въведохме и специална технология, която позволява на производителите да споделят повече информация от тяхната информационна система с потребителите. Всичко това дава една сигурност на хората по веригата - фермерите, преработвателите, търговците и не на последно място - на консуматорите”, обясни Жига Древ, един от разработчиците на приложение за проследяване на пътя на местни храни от фермата до трапезата.

Словения става известна с това свое начинание, а днес успешната стратегия вече е популяризирана и в други страни - Китай, Австралия и Азия. Древ е категоричен, че благодарение на това фермерите, а и търговците повишават прозрачността на продуктите, които пласират по съответните канали. 

“Ако можеш да разменяш данни чрез supply chain можеш да направиш много неща - да подобриш прозрачността на пазара, да се увериш в това, че продуктите са автентични, но и да подобриш връзката между консуматорите, които все повече се замислят какво слагат на трапезата си вкъщи”, категоричен е Жига Древ.

Младият разработчик участва на Първия АгроХакатон в България. 

“Стартъпите, които се виждат по различни събития, включително и тук в България, са за разработване на решения, които  имат за цел да решат глобални проблеми, или поне важни проблеми за дадена страна и/или регион. 

Всеки агро-хранителен сектор е различен в различната страна. Това, което аз мога да кажа, ако трябва да направя съпоставка между България и Словения е, че българското земеделие е по-крупно и масивно. Докато в Словения повечето ферми са малки и семейни. Това, което е доста мотивиращо и вече се вижда в Словения, а и в България е, че фермерите са далеч по-отворени към дигитализацията и иновациите, както и цифровите подходи в сектора. Това е доста насърчаващо за нас - разработчиците”, каза Жига Древ.

Той определи фермерството като добър бизнес, който не е за подценяване.

“Това, което предстои е да създадем екосистема, било то чрез хакатони или други събития, за да си помагаме един на друг в разработването на нови решения, които пък да помогнат на фермерите да бъдат по-продуктивни и ефективни”, заключи Жига Древ.