Какво ще се случи на един земеделски производител, ако пропусне някой нормативно определен срок? Отговорът е ясен – контролният орган веднага ще се сезира и фермерът ще бъде глобен или санкциониран.

AgriАнализ: Има ли визия за сектор „Плодове и зеленчуци“?

Какво обаче ще се случи, ако контролният орган допусне същата грешка? Отговорът пак е ясен – нищо. А защо?

В началото на януари 2018 г., с промяна в Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП) законодателят определи фермерите да кандидатстват за финансиране по мерките от Програмата за развитие на селските райони (ПРСР 2014-2020 г.) чрез Интегрираната система за управление и наблюдение на средствата от ЕСИФ или така наречената система ИСУН.

Това е същата система, чрез която кандидатстват за финансиране бенефициентите по всички останали Оперативни програми в България.


След нормалното за всяка една новост в аграрните институции суетене беше стартиран дългоочакваният прием чрез ИСУН. Крайният срок за подаване на документите беше 17:30 часа на 16 май 2018 г. За всяка дейност по оценката на проектите в ЗПЗП, подобно на Закона за управление на средствата от европейските структурни и инвестиционни фондове (ЗУСЕСИФ), беше разписан конкретен ред и срокове. 


По неясна причина законодателят определи оценката да преминава два етапа вместо един, но да приемем, че това е било необходимо.
Съгласно законово определените срокове в ЗПЗП, предварителната оценка не може да бъде по-дълга от 3 месеца и 14 дни от крайната дата за подаване на проектни предложения. Това означава, че най-късно до средата на август 2018 г. класираните проекти трябваше да започнат същинската процедура по оценка, предвидена в общото за всички останали оперативни програми законодателство.


В ЗУСЕСИФ е предвидено, че в срок до три месеца от назначаването на оценителната комисия, тя задължително трябва да оцени и класира съответните проектни предложения (в изключителни случаи законодателят е разрешил този срок да бъде увеличен на 4 месеца).

В рамките на този срок комисията трябва да представи на ръководителя на Управляващия орган оценителен доклад с предложения за одобряване, респективно отхвърляне на преминалите оценка проектни предложения. Ръководителят от своя страна в рамките на 10 дни от получаване на доклада трябва да го одобри и да пристъпи към сключване на договори с одобрените бенефициенти.

В един идеален свят на осмия месец от подаването на проектните предложения, или някъде към 16 януари 2019 г., бенефициентите щяха да започнат да сключват договори с ДФЗ по мярка 4.2 „Инвестиции в преработка/маркетинг на селскостопански продукти“ от ПРСР. 


Реално, точно дванайсет месеца след крайния срок за подаване чрез ИСУН на проектните си предложения, бенефициентите се оказаха не с нови договори, а с нов министър. По стечение на обстоятелствата новият министър беше доскоро председател на земеделската комисия в Народното събрание, пряко отговорна за въвеждането на кандидатстването и оценката на проектите чрез системата ИСУН.


Вярно е, че подобни срокове имаше в наредбите и преди ИСУН. И тогава не ги спазваха, и сега не ги спазват. Нищо ново, ще кажете. 
Но не е точно така. В ЗУСЕСИФ има разпоредби, каквито никога не са фигурирали нито в ЗПЗП, нито в наредбите, по които са правени приемите по мерките от ПРСР преди ИСУН.


В чл.78, ал.1 от ЗУСЕСИФ е записано, че „Длъжностно лице в орган за управление или контрол, което при изпълнение на служебните си задължения виновно допусне нарушаване на предвиден в този закон срок, се наказва с глоба”. Каква е глобата може всеки да провери, но важното е, че в този случай законодателят е предвидил ред, по който да санкционира за нарушение на сроковете при оценка на проектните предложения.


Защо такава разпоредба никога не е фигурирала в специфичното земеделско законодателство и защо законодателят не е пожелал да заложи подобен ред и за предварителната оценка в ЗПЗП, няма да коментираме. 
Факт е обаче, че вече 12 месеца и 18 дни приемът по мярка 4.2 от ПРСР 2014-2020 г. все още не е приключил. 


Защо пишем закони, ако те няма да се спазват?


И докато сме още на законодателна вълна е редно да споменем едно изключително важно постановление на министерския съвет, което беше прието миналата седмица. Става въпрос за Постановление за разработване на стратегическите и програмните документи на Република България за управление на средствата от фондовете на Европейския съюз за програмния период 2021 - 2027 г. 


С това постановление се създава правно основание към всяко едно ведомство, което управлява европейски фондове, да се създадат работните групи, които ще бъдат отговорни за разработването на програмните документи за следващия програмен период.

Казано с други думи - с това постановление се определят правилата, по които ще се сформира работната група, която ще трябва да изготви Стратегическия план на България, на база на който ще се прилага Общата селскостопанска политика (ОСП) у нас за периода 2021-2027 г. 


Защо е важно това?


С този документ се дава официалното начало на подготовката на документите за следващия програмен период. 
В работната група, която ще разработва Стратегическия план за ОСП, освен различни представители на държавната администрация и науката, се включват и представители на следните групи юридически лица с нестопанска цел, работещи в обществена полза, според мерките, които ще се финансират по съответната програма: 


    - организации, работещи в сферата на равенството между мъжете и жените, недискриминацията и равните възможности; 
    - организации, работещи в сферата на социалното включване и интегрирането на маргинализираните групи; 
    - екологични организации; 
    - организации, работещи в сферата на образованието, науката и културата; 
    - организации на местните инициативни групи и местните инициативни рибарски групи за изпълнение на подхода „Водено от общностите местно развитие“.


Проблемът, който набъбва пред погледа е това, че масово земеделските организации са юридически лица с нестопанска цел, работещи в частна полза. Т.е. те най-вероятно ще бъдат поканени в тези работни групи като набюдатели без право на глас, както е сега структурата на Комитета по наблюдение на селската програма. А ОСП, в голямата си част, се отнася за тях.