Българските фермери са от малкото в Европа, които се очаква да получат по-големи субсидии през новия програмен период на Общата селскостопанска политика (ОСП) – 2021-2027 г. 
 
 
Предвижда се увеличение на финансовата подкрепа за селското стопанство у нас по директните плащания от 5,3 млрд. евро за сегашния седемгодишен период на 5,7 млрд. евро през следващия.
 
Намерението на българските власти е бюджетът по Програмата за развитие на селските райони (ПРСР) да се запази чрез националното съфинансиране на равнището от около 2,9 млрд. евро. Така за подкрепа на българското селско стопанство през следващия програмен период ще има около 8,6 млрд. евро. 
 
Сумата представлява огромен ресурс, който при правилно разпределение и контрол може наистина да помогне за решаване на основни проблеми в сектора – ниските доходи, недостатъчно развити вериги за преработка и увеличаване на добавената стойност, трудности в достъпа до пазари, образованието на фермерите, инвестициите и модернизацията на стопанствата.
 

Някой ще попита ли всеки отделен бранш какви са проблемите му?

 
Успешните решения са постижими и опитът на други страни-членки на ЕС е доказателство за това. За целта проблемите на отделните браншове първо трябва да бъдат описани, а решаването им да стане част от бъдещия национален стратегически план за сектора.
 
Както Фермер.БГ писа, една от промените в новата ОСП е свързана с децентрализацията на селскостопанската политика от общоевропейско на национална ниво.
 
Целта е националните власти да разполагат с необходимата гъвкавост, за да прилагат финансовите инструменти за решаване на конкретните проблеми на сектора в своята страна. Европейската комисия си запазва наблюдението и контрола.
 
Резултат от тази промяна е, че точно сега българските фермери и държавната администрация са изправени пред сериозно изпитание: конкретните проблеми на отделните браншове трябва ясно да бъдат посочени, като за всеки трябва да се подберат подходящите финансови и организационни инструменти и това трябва да стане част от стратегическия план на страната по новата ОСП.
 

Има ли риск стратегическият план да витае в облаците?

 
Основният риск в този процес изглежда е, че бъдещият национален стратегически план може да остане само на макроикономическото равнище, на което са формулирани общоевропейските цели в сектора. Европейската комисия съзнателно предложи широки определения за тях, така че всяка страна да познае себе си и своя национален бизнес.
 
Затова сега големият въпрос е наистина как конкретните проблеми на всеки бранш да си пробият път до бъдещата финансова подкрепа от европейските фондове. 
 
Земеделското министерство възложи на Института за аграрна икономика да подготви SWOT анализ на състоянието на селското стопанство и диалогът с браншовете тече в момента. Анализът ще включва описание на силните и слабите страни, възможностите и опасностите в сектора.
 
„С анализа ще изведем цели и приоритети на новия стратегически план, който трябва да подготвим. В този SWOT анализ ние разглеждаме всеки един бранш подробно, за да видим къде са диспропорциите и какви цели да заложим, по какъв начин, с какво финансиране“, коментира по-рано аграрният министър Румен Порожанов, като подчерта, че това ще е един изключително важен документ.
 
Думите му са подходящо подсещане на браншовите организации да настояват в диалога си с изследователите и с администрацията още от самото начало на работата по бъдещия анализ да се работи по браншове, като се анализират конкретните проблеми и се предлагат инструментите за решаването им.
 

Полезен ли беше предишният SWOT анализ?

 
Добре е, че изработването на SWOT анализ в сектора няма да е за първи път. Такъв имаше и преди приемането на националната политика по ОСП за сегашния програмен период. Затова със сигурност ще бъде от полза изследователите и министерството да отчетат до каква степен предишният SWOT анализ е бил полезен. Трябва ли той да бъде преповторен, или подходът трябва да се промени?
 
За успешен анализ на състоянието на селското стопанство в страната може да се използват годишните Аграрни доклади, които Министерството на земеделието, храните и горите (МЗХГ) внася в Министерския съвет всяка есен преди приемането на държавния бюджет.
 
Те разглеждат изчерпателно структурата на отрасъла и предлагат голямо количество данни за състоянието на отделните браншове. През годините елементът на анализ на данните и оценка на процесите в тези доклади отслабва.
 
Работата по SWOT анализа сега и подготовката на бъдещия стратегически план са силен мотив аналитичният елемент в Аграрния доклад да се засили - мисия, която по право се пада на експертите от земеделското министерство. Ако количествените измерения се обогатят с качествен анализ, това също така ще подобри чуваемостта и диалога на фермерите с държавната администрация.
 
В България има около 200 хил. земеделски стопанства (по данни за 2017 г.), но едва 65 хил. от тях получават директни плащания, отчитат анализаторите от Центъра за икономически изследвания в селското стопанство към Института за аграрна икономика.
 
Стои въпросът дали европейските субсидии стигат до истинските фермери и дали реално ги подкрепят за постигане на обявените цели, като по-високи доходи, производство на достатъчно храни на достъпни цени, опазване на здравето, околната среда и климата.