В този текст ще прочетете: 

  • Какви са овцете от Североизточна тънкорунна порода?
  • На каква цена се продават агнетата от овцефермата на Добруджанския земеделски институт? 
  • Търси ли се вълната от Североизточната тънкорунна порода?
  • Има ли проблеми с реализацията на млякото? 

Преди повече от 60 години в Добруджанския земеделски институт са съществували няколко ферми с овце, крави, свине и птици.

Наред със селекцията на зърнено-житни и маслодайни култури, учените са имали задачата да отглеждат племенни животни. Днес от огромните ферми са останали само две стада – едното е с овце от Североизточна тънкорунна порода, а другото – с крави от породата Черно-шарено говедо.

Институтът е единственият голям селекционен център, в който тези овце все още се отглеждат, разказва директорът доц. Илия Илиев. 

„Овцевъдството е на жестока загуба. Но ние трябва да поддържаме генофонда. С печалбата от растениевъдството покриваме загубата от животновъдството“, каза доц. Илиев.

Създаването на породата е започнало през 50-те години на миналия век. В края на 60-те селекционерите излизат с добруджанския тип овца, която бързо става популярна в региона. Добруджа се превръща в рай за отглеждането на овцете и са създадени огромни комплекси, побиращи до 5 000 глави добитък. 

„В овцефермата се отглежда Североизточна българска тънкорунна порода овце. Тя е подходяща както за вълна, така и за производство на месо. В момента се добива и мляко от овцете, след като се реализират агнетата. В овцефермата отглеждаме около 850 овце-майки. И там всяка година се оставят 200 женски шилета за ремонт. Има 50-60 коча за разплод. Заплождането е изкуствено. Имаме и слючен договор с Асоциацията по тънкорунно овцевъдство в страната“, допълва доц.Илиев.

В навечерието на майските празници агнетата са особено ценна и търсена стока. Това е моментът, в който селекционерите успяват да реализират голяма част от подрастващите животни, естествено след като оставят най-типичните представители на породата за отглеждане във фермата.

Как вървят продажбите?

„Дотук имаме продадени над 360 агнета. Мъжки, женски. Малка част от тях са продавани за разплод, уточнява директорът на Института. 

Според производители цена под 9 или 10 лв./кг живо тегло е на загуба и не покрива разходите по отглеждането на агнетата.

„На отделни хора продаваме на 10 лв./кг без ДДС живо тегло. А когато продаваме на кланица на фирма, за съжаление, там е монопол, цената на едро е от порядъка на 8-8,50 лв./кг“, каза доц. Илиев.

Фермата в Института не е подмината от общия проблем в родното животновъдство – липсата на работна ръка, посочва доц. Илиев.

Елитните стада се поддържат в два пункта в страната - в Добруджанския земеделски институт и в Опитната станция по земеделие в Търговище.

Там също има около 600 глави добитък от тази порода. 

При селекцията на елитните животни важен акцент е бил вълната. Днес обаче ценното руно е на безценица, посочва още доц.Илиев.

„За съжаление, вълната от три години стои непродадена. Получаваме оферти от рода на 80 ст./кг". 

Доц. Илия Илиев: Вълната от тази порода е най-добрата. Цена от 80 ст./кг я приемам за подигравка.

Млякото е другият ценен продукт, добиван от тънкорунните овце.

При него също се срещат трудности при реализацията. На ден животновъдите получават до 250 мл мляко от овца, а годишният млеконадой достига 8-9 тона.

Продажбите са на ниски цени, не крие разочарованието си директорът.

„Тази година ни беше оферирана цена от 1,95 лв. за литър овче мляко, което за нас е сравнително ниска. Основно го продаваме на познати тук по 2,50 лв. литъра без ДДС, каза доц. Илиев.

Породата Североизточна тънкорунна овца е обявена за застрашена от изчезване и от 2013 г. се субсидира по мярката за агроекология. Субсидиите обаче са недостатъчни, за да покрият разходите по поддържане на стадото. Ветеринарни специалисти споделят, че броят на овцете от елитната порода е достигал над 2 милиона преди десетилетия. 

Ще оцелеят ли днес елитните животни в Института? “Сигурно трябва да ги ликвидираме, но засега ги поддържаме. Нали ще мине това време и ще дойдат хубави дни, в които земеделците и животновъдите ще просперират. Трябва да ги дочакаме“, завърша с оптимизъм доц. Илия Илиев.