„Когато човек има работата, която работи на сърцето, може даже и да пее с растенията. Имало е и такива случаи. Но всичко е въпрос на разбиране, на желание“, споделя земеделският стопанин Кирил Жендов от Добруджа. 

Да говориш с растенията, да работиш с мисъл за земята и здравето на почвата, да развиваш устойчив агробизнес, постоянно да надскачаш себе си, непрестанно да търсиш, да учиш, да следиш новостите, дори да ги създаваш. И така вече 32 години – всичко с любов и от любов към плодородния чернозем. Тези думи са недостатъчни, за да опишем земеделския стопанин Кирил Жендов, победител в дебютното издание на AGRI AWARDS 2024 „Семената на успеха“ в категориите „Зърнопроизводител на 2024“ и „Иноватор на 2024“.

Удовлетворение за положените усилия, задължение или отговорност са получените престижни отличия? „И трите. Сега, удовлетворение е това, че аз не съм човек, който робувам на награди. Аз съм човек, който трезво разсъждава и знам кой съм, от къде съм и какви са ми възможностите. Но все пак, за да има такава награда, значи някой нещо е видял в тая цяла технология, оценили са я“.

Началото на земеделския бизнес Кирил Жендов поставя през далечната 1992 г. с 3500 дка в село Лозенец. Днес площите стигат 26 000 дка. Върху тях земеделският стопанин прилага своя иновативна технология, с която пази живота в чернозема и заради която печели приза за иноватор. Самият Кирил Жендов я нарича „жива почва“. 
След поредица от трудни години, тежки жътви и загуби, земеделецът решава, че е необходима промяна. Така преди 13-14 години се ражда решението за консервационно земеделие. 

„Сутрин ставам и си казвам: Господи, дано да не идва 2001! И за да не пострадаме толкова, аз трябва да си направя нещата така, че да не може да бъде толкова силен ударът. Защото тогава наистина ударът беше много… Просто ние произведохме по 15 кг царевица от декар, трябваше просто да съборим царевицата, защото тя изметли, заложи кочана и нямаше нито едно зърно в нея. И трябваше да съборим царевица, за да можем да изорем след това и това са много разходи. Пшеницата по 150 кг и слънчогледа по 50-60 кг… Но тогава ние завършвахме годината с жътвата на 35 лева на декар. А сега по конвенционалната технология около 160-170 лева на декар са, което са много пари. И когато ги вложиш и не ги получиш обратно, нещата са много жестоки", допълва още Кирил Жендов.

Иноваторът решава да събере най-доброто от съвременните методи за опазване на почвата и да подобри производство на основните полски култури:
„След като комбинирахме двете технологии Strip-Till с No-Till и в първите две-три години просто нещата показват кои са плюсовете на едната технология и кои са минусите и също така и на другата. И ние просто комбинирахме плюсовете на двете технологии, като вкарахме и микробиология в цялата тази технология и нещата са получават много по-бързо и няма никакъв срив при добивите".

Като инженер и човек на точността, земеделският стопанин се опира на науката и прави редица опити по полетата си, за да стигне до работещо решение. Инвестира в машини, технологии, съвременни дигитални решения с една единствена цел – да запази живота и влагата в почвата.

„В тази технология избягваме нещата да се случват проба-грешка, а да се облегнем на науката и на практиката. Сглобихме нещата и получихме една технология, която работи безотказно при такива екстремни ситуации. Влагата, която 2023-та ноември и декември падна в Добруджа, при нас, около 200 литра дъжд, в момента е налична. Ние използваме един скенер за заснемане еднометровия слой на почвата, с който можем да установим около 18 показателя на почвата. Това е влагозапасяване, колко литра дъжд има в еднометровия слой, можем да определим. Това са микро- и макро елементи в почвата и съдържанието им, pH на почвата, засоленост, това също така и глината, която съдържа, А най-важното, което можем да определим, е активният въглерод и хумуса, който съдържа даден вид почва. И това става за много кратко време, за около час до два.
И по този начин, когато знаем ситуацията в почвата, ние можем да определим точно, какво трябва да свършим за следващата култура, какво трябва да направим, какви торове трябва да си приготвим, за да можем да бъдем най-полезни за растенията в следващата стопанска година“, разкрива още от технологията земеделецът.

Различното и щадящо отношение към чернозема през годините си казва думата. Кирил Жендов ни развежда по безкрайните добруджански полета. Виждаме пшеница с безоранна технология, виждаме и ниви, върху които ще сее слънчоглед и царевица, обработени с пружинни брани. Общото при тях е – рохка и богата почва, пълна с живот и със запазена влага въпреки сушата, показва на полето Жендов.

„Вечер, като си лягам, си казвам, утре сутринта продължавам, няма връщане назад. И така, винаги съм искал полето да не бъде открито. Да бъде или със зелена покривка, или с растителните остатъци. Сега в момента, първите полета, които съм ги почнал преди 12 години, горният слой около 3-4 см, е компост. Направо микроорганизмите са създали защита от UV-лъчите, като са направили растителните остатъци във вид на компост. Компостирали са го и оттам нататък те не могат да им въздействат лъчите. 

При тези условия богатият добруджански чернозем се отблагодарява – дава стабилни добиви в тежките и сухи години. 

„От много неща се икономисва в цялостната технология. Това е време, това е износване на машини. Това са невероятно големи разходи, които ние ги правихме и през времето, докато съм работел конвенционално, винаги съм се запитвал, че произвеждаме и то добиви по хиляда, по хиляда килограма царевица, по 600-700 кг пшеница и накрая като сметнем, няма печалба. Защото ние работим, удовлетворяваме всички, които ни обслужват като торове, семена, препарати и всички други необходими резервни части, машини. И накрая за нас няма средства, няма печалба. Мога да кажа, че след внедряването на тази технология, нещата се променят коренно".

Разковничето на успеха за всеки е различно. Но когато гориш в работата си, даваш душа и сърце, увличаш останалите и всичко добива смисъл. „Всяко поле го познавам като петте си пръста. И на всяко поле, преди да почне машината да работи, аз отивам там и я настройвам и ако не ми харесва в момента какво вършим, спирам я, прибирам я и когато дойде време, тогава я вкарвам тук. И това иска време - да живееш и да гориш с работата!“, категоричен е Кирил Жендов.