Тирове от Украйна продължават да се трупат пред едно от предприятията за преработка на слънчоглед и производство на олио в Добрич, установи репортерска проверка на Агри.БГ

Гласувайте: Виждате ли смисъл във фермерските протести в момента?

Още през лятото на 2022 г. тежките камиони с евтино зърно образуваха километрични опашки. Причината – политическо решение на Европа. Сега броят на тировете е по-малък, но продължава да е редовен.

У нас през миналата година са навлезли общо 834 хил. тона украинско зърно, съобщи преди дни в сърцето на Добруджа Георги Събев, зам.-министър на земеделието. Той нарече това безпрецедентен ръст, почти 20 пъти повече.

Зам.-министърът изрази загрижеността на служебното правителство към родните фермери и готовността му да застане на тяхна страна и да преговаря с Брюксел, но подчерта, че именно Европа трябва да вземе решение по казуса с безмитния внос.

Балонът се спука  – пазарът се срина, цената падна, а родното зърно си остана непродадено по складовете. Покрай политическите страсти, предизборните кампании и борбите за власт, въпросът с вноса на украинско зърно остана на заден план.

Нищо че през септември имаше протести, нищо че бяха синхронизирани със земеделците от Европа. Гласът на родния фермер си остана нечут, неговото „дередже“ си остана неразбрано. Една народна поговорка, доказана истина, гласи: „Кучетата си лаят, керванът си върви“. 

Лека-полека обаче положението започна да става нетърпимо. След прибиране на реколтата през есента складовете станаха все по-пълни.

По-малко от 10% от ожънатото зърно е реализирано до момента. Загубите на българските земеделски стопани само от липсата на пазар на слънчоглед на този етап възлизат на близо 800 млн. лв.

Идва нова кампания, предстои нова жътва, а пари са необходими. Зърнопроизводителите задаваха въпроси на управляващите, обсъждаха, дискутираха, писаха документи и декларации, получаваха обещания.

От Европа също започнаха да летят „добри“ вести. Последната дойде с отварянето на кризисния резерв и щедрото отпускане на 16,75 млн. евро за българските стопани. Общо 56,3 млн.евро дава ЕК за България, Румъния и Полша като с това признава, че трите страни са най-засегнати от износа/респективно вноса на украинско зърно.

Ако перифразираме друга народна поговорка, спокойно можем да кажем „Зрънцето обърна каруцата“.

Именно зърното от Украйна стана капката, която преля чашата на търпението на родните производители. Маслодайното семе, прииждащо у нас на по-ниска цена, със съмнително качество и произведено по технология със забранени в ЕС продукти, е на път да обърне каруцата не само у нас, но и в Европа. 

Заплахите от фалити са твърде сериозни, а последствията ще засегнат цялото общество. Затова зърнопроизводителите отново излязоха на протести и извадиха тежката артилерия, в случая техника.

В Добруджа те обявиха, че към струпаните на границата 200 машини могат да се присъединят най-малко още толкова. Или както каза Радостина Жекова от Добруджанския съюз на зърнопроизводителите: „Това е една малка демонстрация на това какво можем да направим“!