За тавана на СЕПП от 2023 г., предложен от Министерството на земеделието, тепърва ще се чакат становища от бранша. Разбира се, реакциите не закъсняха, но и неизвестните са много.

ДФЗ отговаря: Индикативният график е готов, но чака одобрение

Според изчисленията таван за сумите над 100 000 евро с приспадане на разходи за заплати ще aкумулира около 19 млн. евро годишно. Минималната площ, от която започва намаление на сумите, е близо 1800 ха. За база служи 2019 г. при индикативна ставка за подпомагане на доходите за устойчивост от 105,03 евро. За изчисление на работните заплати е взета средната заплата в сектора през 2021 г., или 950 лв., като 20% от разходите за осигуровки са за сметка на работодателя.

„Изискахме от Министерството на земеделието да ни дадат детайли коя цифра откъде произлиза, какво обхваща. Като ги получим, ще направим обсъждане на УС на НАЗ и ще излезем със становище“, обясни за Агри.БГ зърнопроизводителят Костадин Костадинов, участник в Тематичната работна група за изготвяне на Стратегическия план.

Именно използваните статистически данни за работната заплата в сектора, както и за размера на използваната земеделска площ за земеделска дейност будят най-голямо недоумение.

„По един работник на 2250 дка звучи несериозно. Малко ще му е трудно на един зеленчукопроизводител например да работи сам 2250 дка. То и за зърнопроизводство е трудно – обикновено е един човек на 1000-1250 дка. Но понеже някои хора не сключват договори, не ги декларират и не плащат осигуровки, цифрата не пада. Щом говорим за изсветляване на секторите и бизнеса, ето една възможност“, смята Костадинов. 

Според него е важно да се направи анализ за подпомагането през предходни години и постигнатия ефект. 

„Как така за два програмни периода чувствителните сектори все са на загуба. Освен това вече трябва да се насочим към идеята за устойчиви стопанства“, убеден е председателят на НАЗ.

Той определи предположенията, че таванът ще може да се избегне чрез назначаването на служители на баснословни заплати от по 20-50 000 лв. като безпочвени. „Нали трябва да им се плати, нали имаме данъци – това е лесно проверимо“, обяснява Костадинов.

По регламент парите, акумулирани от въвеждането на таван, ще бъдат насочени към Втори стълб. Едно от предложенията е те да отидат за обезпечаване на инвестиционни проекти по подмерки 4.1 и 4.2 под формата на гаранция за отпускане на кредит от ДФЗ, с което от НАЗ не са съгласни.

„Моето лично мнение е парите от таваните да се насочат към фонд, който защитава дохода на всички производители. При една такава година с катаклизми – високи разходи, ниски изкупни цени, суша, да има застраховка, която да покрива щетите. А не постоянно да се молим за пропаднали площи и de minimis за какво ли не. Не сме стигнали до обсъждане на тази интервенция, но сме против ДФЗ да дава кредити или да става гарант за такива кредити“, категоричен е зърнопроизводителят.