Пазарът е на приливи и отливи. Основно разчитаме на турски пазари. Там търсенето е по-голямо и цените са по-добри, каза Пламен Стойчев за Агри.БГ.

Семейна ферма с редки породи се издържа от собствена минимандра

Той и неговите колеги работят във ферма за породисти животни близо до река Дунав, в село Горно Абланово, Русенско. Началото е през 2007 г., когато са закупени 150 овце от месодайната порода Ил дьо Франс директно от Франция. В момента техният брой е нараснал до 500 овце-майки.

Преди няколко години разширяват стопанството с трийсетина крави от породата Абърдийн-ангъс, внесени от Шотландия. Днес те са около 50, като за всички животни се грижат 7 човека. Още толкова са служителите, ангажирани в другия бизнес, който движат паралелно – зърнопроизводството.

Стойчев: „Гледаме животните на пасища целогодишно и сами си произвеждаме фуража“.

Статистиката сочи, че агнетата от породата Ил дьо Франс достигат 35 кг на 75-ия ден от своето раждане. „Самото месо се отличава с висок рандеман и добри вкусови качества“, допълва Стойчев. 

По думите му не е трудно да се спазват изискванията за отглеждане на породата, но най-голямата трудност е по време на агнилните кампании. „При овцете трябва да има човек денонощно, докато при кравите няма нужда от човешка помощ. Те са такава порода, която издържа на атмосферни влияния и нямаме проблем с тях“, обяснява младият фермер.

По негови наблюдения говедата от Абърдийн-ангъс се отглеждат по-лесно. Целта им е занапред да увеличават именно техния брой. „Насочили сме се специално към тези две породи и нямаме намерение да пробваме други“, категоричен е Стойчев.

За поредна година той и животните му участват на Националното изложение с конкурс за породата Ил дьо Франс. Тази година то се проведе на 7 и 8 юни край Сливен. Фермата редовно се включва и на събора на овцевъдите в Арбанаси, както и на международни форуми в Париж.

За момента животновъдното стопанство се развива със собствени средства. Собствениците не планират сами да преработват месото, защото нямат такава възможност.

Стойчев: „Навсякъде много трудно се намира качествен и съвестен персонал."

Според него именно липсата на кадри е най-големият проблем засега. Във фермата използват фуражораздаващи ремаркета и фадромни устройства, за да си улесняват работата. „Всичко е модернизирано и механизирано, продължаваме да намаляваме ръчния труд“, коментира стопанинът.