Запарването на кожицата е болест по съхраняваните плодове, която може да се появи в три форми.
Обикновено запарване
При обикновеното запарване по кожицата на ябълковия плод се появяват светлокафяви до тъмнокафяви петна с неясно очертана граница. Най-добре личат проявите на запарването по светло оцветените плодове или по зелените части на тъмно оцветените плодове. По тях се появява светлокафяво повърхностно петно, като границата между него и околната здрава тъкан не е ясно очертана. Отначало петната от запарването са ограничени, но впоследствие обхващат по-голяма част от кожицата на плода. Петната са повърхностни и обхващат месото в най-близките до кожицата тъкани. И в този случай рязка граница между здравата и заболялата част няма. Признаците, на обикновеното запарване на крушата са както при ябълката, но при неузрелите плодове и при високи температури потъмняването обхваща и плодовото месо.
Неравна повърхност на плода
При това заболяване кожицата около лентицелите остава незасегната, а останалата повърхност на плода потъмнява. След това лентицелата хлътва сред запазената здрава зона около нея.
Лентицелно запарване
Лентицелното запарване е обратен на предишната форма. При него кафявото оцветяване се появява най-напред около самите лентицели и ябълковият плод е точковидно напетнен. Постепенно то се разширява около лентицелите, но кожицата около тях остава винаги по-тъмна. Запарването на плодовата кожица по крушите се появява още в хладилните камери или по време на дозряването. Най-чувствителни се смятат сортовете Червена превъзходна, Старкинг, Старк Стейман, Уайнсеп, Канадска ренета, Греймс Голден, Грени Смит, Кортланд, Ром бюти, Балдуин, Тетовка и др., а от крушовите - Вилямова масловка, Червена Вилямова, Попска круша и др.
Появата на лентицелното запарване се свързва предимно с условията през вегетацията и условията по време на съхраняването на плодовете. Смята се, че главните фактори, които определят силата на появата му, са метеорологичните. Когато през последните седмици преди беритбата на плодовете времето е сухо и топло, размерът на запарването се увеличава. Прекомерното напояване, силното азотно торене и предивременната беритба също засилват появата на тази физиологична повреда. Появата на запарването се свързва най-често с наличността и с токсичното въздействие на някои летливи ароматни съединения. Ето защо, ако се забави внасянето на плодовете в плодохранилището, особено ако не е осигурена добра аерация, може да се получи запарване. Подходящата циркулация на въздуха — вкарването на пресен въздух в плодохранилището, предотвратява появата на заболяването.
Главната причина за физиологичното изменение на плодовата кожица по време на съхраняването са окислителните процеси. Това предположение се потвърждава от факта, че при третиране на плодове с някои антиокислителни вещества, силно се инхибира появяването на запарването.
Вижте още:
;void(0);){kind=link}
0 КОМЕНТАРА